Черният принц на джаза, гениален тромпетист, композитор, ръководител на едни от най-известните джазови ансамбли на 20 век, изключителен новатор, оставил забележителни следи в развитието на музиката – всичко това е Майлс Дейвис.
Започвайки кариерата си в квинтета на Чарли Паркър, само след няколко години Майлс се превръща в родоначалник на множество стилове и цели направления – modal jazz, cool jazz, fusion.
Неслучайно, отбелязвайки широтата на интересите му и многостранността на таланта му, Дюк Елингтън го сравнява с Пикасо.
Miles Dewey Davis – това е пълното му име – се ражда в богато афроамериканско семейство през 1926 г. в Олтън, Илинойс.
Музикалното образование на момчето започва, когато то е на 13 години – баща му му подарява тромпет и го записва на уроци при местния тромпетист Елууд Бюканън. По-късно гениалният творец – къде на шега, къде на сериозно – ще предположи, че баща му е купил инструмента в значителна степен подтикнат от желанието си да дразни съпругата си, която не обичала този звук.
Когато е на 16 години, момчето вече е член на местното музикантско общество и свири професионално в свободното си от училище време. Седемнадесетата си година прекарва в групата на Еди Рендъл – Blue Devils.
През 1944 г. формацията свири по заместване във формацията на Били Ейкстейн, а през следващите година работи последователно с Чарли Паркър, Бени Картър, Сони Стийт и Джин Емонс.
В началото на 1948 г. той събира нонет, който влиза в джазовата история като Capitol Band – първия ансамбъл, който изпълнява така наречения cool jazz. Съставът също е доволно оригинален – тромпет, тромбон, валдхорна, туба, алт и баритон саксофон, контрабас и ударни. Терминът “куул” за първи път се появява в албума The Birth Of The Cool (1949), който включва композиции на Джон Луис, Джери Малигън, Гил Евънс и Джон Каризи.
През втората половина на 50-те той вече е всепризнат лидер на съвременната свободна музика и започва да експериментира в областта на формата, хармонията, заменяйки традиционните акордни последователности с басови формули.
През 60-те той събира нов квинтет, в който кани младите виртуози Уейн Шортер, Херби Хенкок, Рон Картър и Тони Уилямс. С тази формация той прави поредица от концерти в цяла Европа и покорява публиката, а албумите от този период се считат за връх в развитието на акустичния джаз.
За съжаление кариерата на музиканта е изключително неравна – възходите се редуват с проблеми с наркотиците, прекъсвания от по няколко години.
Дейвис умира на през септември 1991 година в Санта Моника, Калифорния.
