По света има много и различни музикални инструменти. Някои от тях са от странни, по-странни и се хващам на бас, че ако се заровите малко по-обстойно в темата, ще откриете нови и интересни неща, които да ви заинтригуват.
Аз обаче искам да обърна внимание на един конкретен музикален инструменти, който всички сме виждали, но сякаш малцина можем реално да назовем. Повечето от нас дори сме имали базирани на него детски играчки. Вероятно сте се досетили от заглавието на статията ми, че става дума за т.нар. ксилофон. Неговото наименование идва от xylon — дърво и phone — звук. В Европа се е появил някъде около XV век, но през XIX бива усъвършенстван значително.
Причисляваме ксилофона към ударните инструменти и в частност към групата на пластинковите, защото от пръв поглед си личи, че е съставен от дървени пластини, които са различни по големина и подредени от най-малките към най-големите, но са с разстояние по между си. Закрепени са чрез трапецовидна основа, като всяка пластина има по две дупки, през които минават струните. Цялата тази композиция е изградена, така че всяка една пластинка да може самостоятелно да вибрира и трепти, когато бива ударена със съответните палки. За да се усили звукът при удар, под всяка пластинка има монтиран резонатор, който най-често представлява алуминиева тръби с тапа. Този резонатор също трябва да се настройва допълнително. 
Що се отнася до палките, специфичното при тях е, че винаги са с топче в края, което е изработено най-често от каучук или пластмаса.
Сега, след като ви припомних една позабравена играчка от детството, се надявам да започнете да виждате нейните модификации и в най-различни съвременни музикални представления. По мое мнение ксилофонът е един от най-интересните музикални инструменти, който обаче често остава незаслужено пренебрегнат.
