Не съм фен на музикалните риалити формати. По много причини. Вероятно някои от тях вече съм излагал на страниците на блога си. Но сега ще се спра на една, която ми хрумна по време на откъслечните ми включвания на последния сезон на Екс фактор, който тече в момента. Без претенции за изчерпателност. Коментарът ми ще е точно толкова фрагментен, колкото са и впечатленията ми от въпросното шоу.
Ясно е, че на кастингите за тези предавания, колкото и грубо да звучи, се явяват сульо, пульо и Атанас. Наистина в последното не влагам никаква обидна нотка – все пак изразът го има в българския фразеологичен речник. Просто искам живописно да нарисувам реалната картина. Има няколко неща, които повечето хора си мислят, че ги могат и едно от тях е пеенето. Може би това е една от причините за изобилието от кандидати. Пък и жаждата за славата е силен стимулант и често заглушава очевидно фалшивия звук, който се чува даже в собствените ни уши.
Е, доста такива хора се качват на сцената и предизвикват понякога не просто усмивки, а е заслужен бурен смях и дюдюкания от публиката. Има обаче и редица участници, при които неудачите на сцената са свързани не толкова с липсата на талант, колкото с притеснението. И това е очевидно. Е, за тази категория кандидати за музикална кариера става дума. И за непремерените, на моменти дори откоровено груби и обидни коментари и критики на някои от членовете на журито. Вероятно те също искат да блеснат с оригинални и категорични изказвания. Но не бива да забравят, че единственият смисъл на такива състезания, е да дадат увереност и криле, даже и на тези, които са с по-скромни възможности. А не да прекъснат полета и да смачкат самочувствието на очевидно можещи деца.
