Едва ли има някой от нас, на който не му се е случвало да усети земетресение. На нашата географска ширина не случайно се е случвало да има сериозен трус, но за щастие сме се разминавали със сравнително по-малки разрушения и бедствия. Балканският регион е на трето място в света по сеизмична активност. Това е и причината да чуваме често за земетръси в съседните Турция, Гърция, Сърбия и у нас.
Наскоро отново ни залюля. Земетресението бе усетено най-силно в Южна България. Лично мен ме свари у дома. Бях на балкона и изведнъж забелязах, че прозорците се тресат. В първия момент се зачудих защо, но след като осъзнах, че и подът се тресе, разбрах, че това е земетресение. Въпреки, че беше доста силничко реших, че няма причина да излизам навън.
Малко след това се замислих как точно приемаме опасността при земетресение. Голяма част от хората веднага бързат да седнат на компютъра и да споделят какво се е случило и как са се почувствали. А какво ли би станало, ако нещо наистина сериозно се случи във времето докато пишат в Интернет? Не мисля, че си даваме сметка за тези неща. Все пак това е явление, което не може да се предвиди, а просто се случва. Така, че следващият път, когато усетите, че земята се люлее, би било добре да обърнете внимание на основните инструкции за безопасност – да застанете под маса или до стената, а след като трусът отмине да излезете навън, но без да използвате асансьора. Нямате нужда от Интернет – той няма да спаси живота ви, нито да погъделичка егото ви в такъв момент.
