Със сигурност няма българин, без значение от кое поколение е, който да не е гледал култовия български филм “Оркестър без име” и който да не си спомня крилатата реплика на героя на Филип Трифонов по повод на номерата, които му въртеше героинята на Мария Каварджикова: Ай сиктир, да не е Лайза Минели.
Навярно обаче има хора, особено от по-младите, които не знаят коя е Лайза Минели. Затова днес ще ви представя тази забележителна певица и актриса.
Родена е в изключително семейство на кинематографисти през 1946 г. – майка й е Джуди Гарланд, холивувска звезда от 40-те и 50-те години на миналия век, носителка на Оскар за принос в развитието на киното, не по-малко известен е и баща й – Винсент Минели, прочут автор на мюзикли. Е, ако си роден в такова артистично семейство, няма как да не закачиш и от гените, а и да попиеш атмосферата на киното и музиката, да се заразиш. С две думи и природата, и съдбата като че ли са й отредили ролята на артист.
Лайза започва кариерата си първо като манекенка, а после като статистка в нюйоркски театър. Докато през 1964 г. не й се усмихва щастието – това, на което в Холивуд казват “да те открият”. Песента „Вие сте създадени за любов” я изстрелва на първите места в класациите, тя успява да я запише на плоча, която е разпродадена в половинмилионен тираж. Следват много роли в киното.
Световната слава за Минели обаче идва с филма на Боб Фос “Кабаре” – екранизация по известен бродуейски спектакъл. За тази роля пеещата актриса получава Оскар.Филмът излиза през 1971 г. и става визитната й картичка. В него тя играе ролята на кабаретната актриса Сали Боулс, която пропилява живота си в нощните клубове на фона на Ваймарската република и опитващия се да си проправи път към властта Хитлер.
Идват слава и поклонници, за които даже и човек, който в детството си се е докоснал до тях чрез родителите си, трудно ми могъл да си представи.
Следващият й връх е в ретро мюзикъла “Ню Йорк, Ню Йорк”, в който работи с младия Робър де Ниро и с големия режисьор Мартин Скорсезе. Всички предричат голям успех на лентата и той наистина се случва.
Има нещо, с което обаче талантливата певица не може да се пребори до края на живота си – сянката на своите родители и усещането, че никога няма да може да достигне нивото им, че постоянно я сравняват с тях. Между другото – това е комплекс на повечето деца, родени в подобни семейства. Но в живота е така – шансът обикновено върви ръка за ръка с цената си.
