В българския футбол „големите“ бюджети са просто по-голяма сметка за глупости. Помня едно време, като гледах трансферните новини с надежда. Мислех си, че като налееш пари в клуба, ще дойдат и победите. Математиката ми изглеждаше проста – купиш играчи, купиш титли. Истината обаче се оказа доста по-жестока.
Оказа се, че дебелите сметки не са гаранция за успех, а по-скоро по-голяма лупа върху всички кусури. Виждал съм отбори с милиони да се разпадат за един сезон. Не е проблемът в липсата на средства, а в това, че парите се хвърлят за прикриване на пълна некомпетентност. Като имаш малък бюджет, всяка грешна покупка е просто неприятен урок. Но с милиони всяка грешка се превръща в удар, който може да срине целия клуб.
Наблюдавал съм как собственици, често напълно чужди на футбола, влизат с амбицията за бърз триумф. Купуват скъпи играчи, които не разбират нито културата на клуба, нито спецификата на лигата. Тези хора идват не за да печелят, а за да си вземат заплатата и да се приберат у дома. Когато имаш бездънни джобове, дисциплината изчезва. Тръгва се по имената, а не по уменията. Резултатите, купени с пари, винаги са временни. Превръщат се в най-скъпите аматьори, които само се разхождат по терена, докато дълговете растат.
Границата между разход и инвестиция е напълно заличена. В нормалния бизнес разходът трябва да носи печалба. У нас харченето за заплати, които са двойни и тройни спрямо приходите от билети, мърч и спонсори, е просто горене на пари. Трансферите се превръщат в бездънни ями, които поглъщат милиони. Като имаш много пари, грешката не е просто загубена точка – тя е загубен ресурс, който никога няма да се върне. Това не е лош сезон – това е икономическо самоубийство, маскирано като амбиция.
Спомням си как един „супертрансферен“ прозорец роди най-скъпите критици на клуба само за три месеца. Имаше всичко – лъскави екипи, нови реклами и модерно оборудване, но липсваше сърцето. Играчите, струващи колкото малък град, се движеха по терена с тежестта на хора, които знаят, че парите им са в джоба. Когато плащаш твърде много, губиш страха от провала, а без страх няма и победа.
В крайна сметка, колкото повече пари налееш, толкова по-болезнено е, когато всичко се срине.