Петър Стоилов

Днес всеки от нас много внимава за какво си дава парите. Следим изкъсо цените на стоките в магазина, дебнем промоции тук и там, сравняваме предложенията на различни марки. Подбираме всички внимателно и едва от време на време жертваме по някой и друг лев в разни томболи или пък в някой тото пункт с идеята да си тестваме късмета и с надеждата да ни провърви.

Преди това обаче сме преценили колко ни е месечния бюджет за храна, колко са горе-долу сметките за периода и колко пари остават по перо „за харчене“. Именно от тях взимаме, когато ни се прииска да отидем на кино, да си купим нова книга, да излезем с приятели или да кривнем извън града през уикенда. Преценяваме си разходите и общо взето само когато сме на море, харчим с по-широки пръсти от обикновено. Заради всички тези на пръв поглед малки подробности често се лишаваме от някои желани покупки, които с удоволствие бихме искали да притежаваме. Ето, аз например обичам да си купувам списания и ми е интересно да ги чета. Предварително предвиждам разходите си по тях и така не ми се нарушава месечния баланс. Защото макар да изглежда като нещо съвсем естествено да си купиш списание, цените им не са толкова ниски, колкото би ни се искало. Едно L’Europeo е с цена от 8 лв., Списание 8 е по 5 лв., а цената на GEO е 7.95 лв. Всички те са хубави, качествени и интересни, но аз лично предпочитаме едно друго – списание Биограф. По-голямо е като обем и е хем по-исторически насочено, хем обхваща актуални теми. Харесва ми как се преплитат миналото и настоящето, как са написани материалите, както и снимките, които виждам на страниците. Допада ми и стилът на самото списание, и издържания му дизайн, който в повечето пъти разчита на черно-бяла фотография за корицата и по-рядко на цветови акценти. Не знам кой точно отговаря за цялостната визия и ефект на Биограф, може да е маркетинговия му директор Светослав Кантарджиев, може и някой друг да е. За мен това не е толкова важно. Аз се интересувам от крайния резултат, който откровено ми допада.

Така че ако от мен зависеше да ви препоръчам за какво да похарчите 7 импулсивни лева днес, бих ви казал да отидете до най-близката будка и да си вземете най-новия брой на изданието на Светослав Кантарджиев. Това ще са 7 полезно похарчени левчета.

Днес всеки от нас много внимава за какво си дава парите. Следим изкъсо цените на стоките в магазина, дебнем промоции тук и там, сравняваме предложенията на различни марки. Подбираме всички внимателно и едва от време на време жертваме по някой и друг лев в разни томболи или пък в някой тото пункт с идеята да си тестваме късмета и с надеждата да ни провърви.

Преди това обаче сме преценили колко ни е месечния бюджет за храна, колко са горе-долу сметките за периода и колко пари остават по перо „за харчене“. Именно от тях взимаме, когато ни се прииска да отидем на кино, да си купим нова книга, да излезем с приятели или да кривнем извън града през уикенда. Преценяваме си разходите и общо взето само когато сме на море, харчим с по-широки пръсти от обикновено. Заради всички тези на пръв поглед малки подробности често се лишаваме от някои желани покупки, които с удоволствие бихме искали да притежаваме. Ето, аз например обичам да си купувам списания и ми е интересно да ги чета. Предварително предвиждам разходите си по тях и така не ми се нарушава месечния баланс. Защото макар да изглежда като нещо съвсем естествено да си купиш списание, цените им не са толкова ниски, колкото би ни се искало. Едно L’Europeo е с цена от 8 лв., Списание 8 е по 5 лв., а цената на GEO е 7.95 лв. Всички те са хубави, качествени и интересни, но аз лично предпочитаме едно друго – списание Биограф. По-голямо е като обем и е хем по-исторически насочено, хем обхваща актуални теми. Харесва ми как се преплитат миналото и настоящето, как са написани материалите, както и снимките, които виждам на страниците. Допада ми и стилът на самото списание, и издържания му дизайн, който в повечето пъти разчита на черно-бяла фотография за корицата и по-рядко на цветови акценти. Не знам кой точно отговаря за цялостната визия и ефект на Биограф, може да е маркетинговия му директор Светослав Кантарджиев, може и някой друг да е. За мен това не е толкова важно. Аз се интересувам от крайния резултат, който откровено ми допада.

Така че ако от мен зависеше да ви препоръчам за какво да похарчите 7 импулсивни лева днес, бих ви казал да отидете до най-близката будка и да си вземете най-новия брой на изданието на Светослав Кантарджиев. Това ще са 7 полезно похарчени левчета.

По света има много и различни музикални инструменти. Някои от тях са от странни, по-странни и се хващам на бас, че ако се заровите малко по-обстойно в темата, ще откриете нови и интересни неща, които да ви заинтригуват.

Аз обаче искам да обърна внимание на един конкретен музикален инструменти, който всички сме виждали, но сякаш малцина можем реално да назовем. Повечето от нас дори сме имали базирани на него детски играчки. Вероятно сте се досетили от заглавието на статията ми, че става дума за т.нар. ксилофон. Неговото наименование идва от xylon — дърво и phone — звук. В Европа се е появил някъде около XV век, но през XIX бива усъвършенстван значително.

Причисляваме ксилофона към ударните инструменти и в частност към групата на пластинковите, защото от пръв поглед си личи, че е съставен от дървени пластини, които са различни по големина и подредени от най-малките към най-големите, но са с разстояние по между си. Закрепени са чрез трапецовидна основа, като всяка пластина има по две дупки, през които минават струните. Цялата тази композиция е изградена, така че всяка една пластинка да може самостоятелно да вибрира и трепти, когато бива ударена със съответните палки. За да се усили звукът при удар, под всяка пластинка има монтиран резонатор, който най-често представлява алуминиева тръби с тапа. Този резонатор също трябва да се настройва допълнително. Що се отнася до палките, специфичното при тях е, че винаги са с топче в края, което е изработено най-често от каучук или пластмаса.

Сега, след като ви припомних една позабравена играчка от детството, се надявам да започнете да виждате нейните модификации и в най-различни съвременни музикални представления. По мое мнение ксилофонът е един от най-интересните музикални инструменти, който обаче често остава незаслужено пренебрегнат.