Петър Стоилов

… учител, автомобилен монтьор или медицинска сестра?

След като вече отбелязах едни от най-успешните професии, няма как да не продължа напред, като добавя с няколко изречения и онези поприща, в които е най-малко вероятно да преуспеете.

Парадоксът тук е, че те са обществено значими, но за сметка на това демотивиращи и крайно депресиращи от финансова и социална гледна точка.  Причината е в ниското заплащане и невисокия престиж на заниманието.

Учителите са първите в експозицията на днешния ми пост. Нуждата от тях непрекъснато нараства. Но независимо, че тези съвременни будители се смятат за стожери на знанието, са изключително компроментирани в стълбицата на държавния бюджет. За да успяват да постигнат приличен доход се налага да дават частни уроци за сметка на преподаването в клас, с което спъват целта на учебната система.

Когато всеки трети човек има личен автомобил професията на автомобилния монтьор е много, ама много необходима. В България не малка част от хората предпочитат, или възможностите им достигат, до закупуването на кола втора ръка, която изисква множество допълнителни грижи. Въпросът е, че от този вид дейност трудно се припечелва повече от месечна надница за задоволяване на нуждите от храна, сигурност и облекло. И дотук.

Медицинските сестри у нас буквално бягат в чужбина. Тези асистенти на лекарите са също толкова нужни и значими както офис мениджърите в големите корпорации. Поддържат реда, водят документация, помагат на доктора с пациентите, извършват не малка част от изследванията и манипулациите. Месечното им възнаграждение обаче е малко по-високо от минималната работна заплата. Изключение правят операционните сестри. Парадоксът е, че в страната ни има крещяща нужда точно от такива кадри.

Това са само част от професиите, които се нуждаят от особена обществена грижа и политическа реформа. Едно, защото са необходимост за всяко общество, друго – защото съизмеримо трудът им като качество и количество не отговаря на размера на възнаграждението им.

Когато става въпрос за избор на професионално поприще, мнозина от кандидат-студентите трябва добре да се замислят с какво искат да се занимават в бъдеще. Според моите малки виждания и проучвания мисля, че днешно време се открояват повече и по-малко успешни професии. Днес ще заложа на прогресиращите за България – я за да помогна, я за да поразсъждавам и за тези, които биха искали да се насочат към нещо друго.

Безспорно много добре платени и търсени са младите компютърни програмисти и уеб дизайнери. С глобализирането на света ни и с навлизането на все повече информация в Интернет пространството работа има и ще продължава да има по изработката и моделирането на сайтове, различни уеб приложения за мобилни устройства и таблети. В ерата на забавлението почти всичко става все по-интерактивно и има нужда от повече специалисти, които да поемат големия поток на търсене.

Няма какво да говорим – маркетолози и ПР специалисти определено са нужни на всяка една фирма. Колкото по-голяма е компанията, толкова по-голямо е перото за реклама и изграждане на имидж. Защото всеки продукт, всяка услуга има  необходимостта от гласност. А при наличието на множество електронни и онлайн медии се плаща добре на онези, които умеят да държат контрола и визията на тази реклама.

Има и винаги ще има нужда от лекари. В България все повече населени места остават без медицински центрове, а заради липса на специалисти и много болници затварят крила. Лекарската е благородна и престижна професия.

Големите градове разширяват границите си. На лице са преустройство и ремонт на сгради, пътища, площади и центрове за забавление. Строят се хотели, външни квартали и панаирни градчета. Прогресивна и необходима са архитекти, строителни инженери, интериорни дизайнери .

И изненадата за мен – ландшафтен инженер. Изключително популярно поприще на Запад, особено там, където големите паркове на имения, вътрешни градини и нови търговски центрове имат нужда от веща ръка. Модерно е да мислим в зелено! Докато природозащитните организации вилнеят много градове обославят пространства за близост на гражданите с природата. Тази тенденция се пренася и у нас. Все повече площади, градини и паркове се преустройват по западен стандарт.

Накрая само ще щрихирам с няколко думи, че константна е нуждата от счетоводители, психолози и юристи.

Когато става въпрос за избор на професионално поприще, мнозина от кандидат-студентите трябва добре да се замислят с какво искат да се занимават в бъдеще. Според моите малки виждания и проучвания мисля, че днешно време се открояват повече и по-малко успешни професии. Днес ще заложа на прогресиращите за България – я за да помогна, я за да поразсъждавам и за тези, които биха искали да се насочат към нещо друго.

Безспорно много добре платени и търсени са младите компютърни програмисти и уеб дизайнери. С глобализирането на света ни и с навлизането на все повече информация в Интернет пространството работа има и ще продължава да има по изработката и моделирането на сайтове, различни уеб приложения за мобилни устройства и таблети. В ерата на забавлението почти всичко става все по-интерактивно и има нужда от повече специалисти, които да поемат големия поток на търсене.

Няма какво да говорим – маркетолози и ПР специалисти определено са нужни на всяка една фирма. Колкото по-голяма е компанията, толкова по-голямо е перото за реклама и изграждане на имидж. Защото всеки продукт, всяка услуга има  необходимостта от гласност. А при наличието на множество електронни и онлайн медии се плаща добре на онези, които умеят да държат контрола и визията на тази реклама.

Има и винаги ще има нужда от лекари. В България все повече населени места остават без медицински центрове, а заради липса на специалисти и много болници затварят крила. Лекарската е благородна и престижна професия.

Големите градове разширяват границите си. На лице са преустройство и ремонт на сгради, пътища, площади и центрове за забавление. Строят се хотели, външни квартали и панаирни градчета. Прогресивна и необходима са архитекти, строителни инженери, интериорни дизайнери .

И изненадата за мен – ландшафтен инженер. Изключително популярно поприще на Запад, особено там, където големите паркове на имения, вътрешни градини и нови търговски центрове имат нужда от веща ръка. Модерно е да мислим в зелено! Докато природозащитните организации вилнеят много градове обославят пространства за близост на гражданите с природата. Тази тенденция се пренася и у нас. Все повече площади, градини и паркове се преустройват по западен стандарт.

Накрая само ще щрихирам с няколко думи, че константна е нуждата от счетоводители, психолози и юристи.

След като срамно се оттеглихме от конкурсът за песен на Европа, изтъквайки редица причини, със затаен дъх очакваме неговия събрат – Детската евровизия ‘2014. Този път надеждата ни е в малката Крисия в изпълнение на песента „Детска планета“ с акомпанимента на пианата на гениалните близнаци Ибрахим и Хасан.

Много са положителните коментари за песента. Много са и похвалите за изпълнението на малката Крисия. Разбира се, сред мненията се открояват и тези за произхода на близнаците, но е факт, че децата творят, учат и се развиват в България, свирят за България и ще участват в конкурса като българи. Нали това е идеята – да сме единни и да пропуснем думата дискриминация, когато се отнася за дейни, талантливи и трудолюбиви деца.. Деца – най-чистите и невинни души, лишени от омраза и завист. Това е и посланието на песента:

„Ще бъде детска планета – без глад и страх, и война.(…) Ще бъде детска планета – мир, любов и светлина. Ще бъде детска планета – най-красивата мечта“

Запленен съм от песента. Ще стискам палци на 15 ноември, когато ще се проведе европейският конкурс. Но дори и да не спечелят нашите деца, представянето им е повече от достойно.

Имам два въпроса към вас. Когато си купувате книга, интересувате ли се от нейното издателство? А когато си харесате някой музикант, група, изпълнител и т.н., знаете ли кой е неговият продуцент? Или не?

Ролята и на издателя с вета на книгоиздаването, и на продуцента в света на музиката е горе-долу сходна. И двамата „приютяват под крилото“ си творците. Дават им поле за изява, насочват ги как да станат по-успешни и ги свързват с подходящите хора. Организират рекламната им кампания и разпространяват информацията за тях. Няма лошо, нали? Всеки творец си мечтае за подобен покровител.

Защо обаче е хубаво да се интересувате от подобна информация и кой стои зад даден изпълнител? Защото, ако продължим с примера с продуцентите, те не работят само с един изпълнител, а с много. Имат някаква оформена схема на работа и волно или не дават сходни съвета на всички. При изпълнителите, които работят с един и същ продуцент, винаги може да се открие някаква прилика. Може би ще е стил на обличане, публично поведение, звучене на песните, снимане на клипа и т.н. Ключовото е, че, ако хванете няколко изпълнители, които не ви допадат, да са на един и същ продуцент, тогава има по-голяма вероятност и останалите, с които той работи, да не ви се харесат. От друга страна, ако намерите някоя по-малка продуцентска къща, в която установите, че имате не един и двама любими изпълнители, защо не прегледате и другите, с които работят? Вероятността да допаднат и на вас е по-голяма. Може би имате сходни вкусове с продуцентите…

Мисля, че бавно и постепенно ме наляга есенна умора. Усещам как денят се скъсява вече осезаемо и вечер, когато се прибера у дома, се чувствам много по-изморен от обикновено. Нямам много сили да правя каквото и да е.

Хапвам нещо на бързо, пускам телевизора и си мисля: Как ще работя утре в подобно състояние? Въобще няма да съм продуктивен, а има дни, в които ми се събира страшно много работа, която имам да свърша. Разни проекти изостават. Имам документи за дооформяне, няколко таблици за разчертаване, места, на които искам да отида, и хора, с които бих се срещнал. В такива дни понякога усещам как у мен се случва нещо странно, мобилизирам се.

Мобилизирам се много и изведнъж. Като започна нещо, в един момент осъзнавам, че го върша много по-бързо и почти за двойно по-кратко време при това без да страда качеството на крайния продукт. Същевременно имам дни, в които работя по-спокойно и уравновесено. Действам бавно, обмислено и разчертано. Оглеждам всеки детайл и всяко ъгълче, в което може да има допусната грешка.

Може би отстрана на някой работодател мобилизираното ми състояние е по-желано, защото тогава върша повече работа за същите пари, но не бива да е така. Никой не може да работи постоянно и на пълни обороти. Всеки, който се опита, рано или късно ще прегрее и навярно „ще му изгърмят бушоните“. Мобилизираното ни състояние не е нормалното ни и обичайно състояние на работа. То е нещо като турбо режим, който включваме от време на време, но не трябва да държим тялото и съзнанието си на такъв режим прекалено дълго, защото той черпи твърде много енергия и нерви..

Мисля, че бавно и постепенно ме наляга есенна умора. Усещам как денят се скъсява вече осезаемо и вечер, когато се прибера у дома, се чувствам много по-изморен от обикновено. Нямам много сили да правя каквото и да е.

Хапвам нещо на бързо, пускам телевизора и си мисля: Как ще работя утре в подобно състояние? Въобще няма да съм продуктивен, а има дни, в които ми се събира страшно много работа, която имам да свърша. Разни проекти изостават. Имам документи за дооформяне, няколко таблици за разчертаване, места, на които искам да отида, и хора, с които бих се срещнал. В такива дни понякога усещам как у мен се случва нещо странно, мобилизирам се.

Мобилизирам се много и изведнъж. Като започна нещо, в един момент осъзнавам, че го върша много по-бързо и почти за двойно по-кратко време при това без да страда качеството на крайния продукт. Същевременно имам дни, в които работя по-спокойно и уравновесено. Действам бавно, обмислено и разчертано. Оглеждам всеки детайл и всяко ъгълче, в което може да има допусната грешка.

Може би отстрана на някой работодател мобилизираното ми състояние е по-желано, защото тогава върша повече работа за същите пари, но не бива да е така. Никой не може да работи постоянно и на пълни обороти. Всеки, който се опита, рано или късно ще прегрее и навярно „ще му изгърмят бушоните“. Мобилизираното ни състояние не е нормалното ни и обичайно състояние на работа. То е нещо като турбо режим, който включваме от време на време, но не трябва да държим тялото и съзнанието си на такъв режим прекалено дълго, защото той черпи твърде много енергия и нерви..