Петър Стоилов

Ех, ако можех да ставам всяка сутрин 5 минути по-рано нямаше да имам проблеми изобщо със закъснението за работа.

Пък и за 5 минути могат да се направят страшно много неща. Мога да си взема душ и да си измия зъбите. Точно 5 минути са ми необходими да си оправя леглото и да се облека. За 5 минути изяждам закуската си, за 5 минути пия кафето си. Със спестените 5 минути мога да изпусна големите задръствания, ако излизам 5 минути по-рано зареждам по-бързо гориво за колата. Ако имах 5 минути повече сутрин щях да сляза до будката да купя шоколад на жена ми и точно 5 минути са достатъчни, за да кажа на любимата подобаващо Добро утро.

За жалост винаги ставам в последния момент и губя очарователните неща, които мога да направя, ако имах 5 свободни минути повече. И си мисля, какви късметлии са хората, които притежават таланта да стават с първото позвъняване на алармата. Защото за мен това си е наистина талант, който аз, за жалост, колкото и да го тренирам като умение, не мога да придобия.

Колко често бягахте от часовете в училище? А колко често спахте в тях? Обикновеното информацията, която получаваме при обучението си е точно онова, от което се нуждаем, за да имаме висока обща култура. Следва надграждане на знанията и изявяването ни като специалисти в дадена област.

Разбира се, не всичко, което четем от учебниците остава в главите ни. Но има един арсенал от познания, които ни изграждат като ерудирани личности. Много често напоследък срещам хора, които действително се представят за много интелигентни, и са убедени в това, поради самочувствието, че са блестящи в своята професия, но като стане на въпрос се оказва, че никога не са чували за Джейн Остин и не знаят кой е авторът на „Тютюн“. Е, ако това не знаете тогава каква висока обща култура имате?

Аз съм на мнение, че за да се биеш в гърдите, че знаеш повече от останалите, и си над средното ниво има някои неща, които поне трябва да си чувал. Например не можеш да не разпознаваш поне две-три произведения на Вазов, не може да не знаеш какви са Аристотел, Платон и Сократ, да не си чувал за Джейн Остин, Херман Мелвил, Артър Конан Дойл или Агата Кристи, не може да не знаеш кой е Антонио Гауди или да не се поинтересуваш с какво се свързва името на Пеле. Както не може да мънкаш като те питат какво представлява дъгата, как се образува дъжда или да се чудиш от морето бриз ли духа или това е мусон. Прочети какво е светлината и къде се намира Морето на спокойствието. По същата логика поне трябва да знаеш на колко е равно числото Пи и колко е Златното сечение. Да не говорим, че е немислимо да не знаеш колко са държавите по света, къде се намира Уелоу Стоун, както и които са княз Борис, Екатерина Велика или Джордж Вашингтон… няма начин!

Всички тези общоизвестни факти са необходими, за да разбираме повече за света и да надграждаме личните си познания. И най-вече – за да можем да разговаряме с по-широк кръг хора в повече области на знанието. Целият сбор от обща информация в направленията математика, литература, география, история, философия, както и следенето на новини и мнението по актуални въпроси и събития ни дава понятието „обща култура“. А колко начетени сте Вие?

Имам познати, които все още се противят на смартфоните с тъчскрийн дисплей, казвайки, че не могат да работят по този начин без да усещат, че наистина натискат някакво копче с пръстите си. Казват, че им е неестествено само да докосват дисплея и да плъзгат пръсти по него без да усещат някакво съпротивление.

Истината е обаче, че това е неизбежното бъдеще, от което не могат да избягат. И докато познатите ми един по един се поддават на безпътието и остават неволята да ги учи как да боравят с това „чудо на технологията”, аз все по-често започнах да се замислям за навлизането на тенденцията touchscreen в живота ни.

Телефоните ни вече масово работят по тази технология, таблетите набират все по-широка популярност. Правят се дори телевизори, които действат на принципа на докосването. По телевизията в сутршните и новинарски блокове виждаме все по-често водещите да работят с т.нар. интерактивни дъски, които също се управляват, като прокарваме пръсти по тях.
Операционните системи като Windows 8 и Android се разработват, за да работят основно по този иновационен начин. Сигурен съм, че занапред ще се появяват все повече и повече примери по темата.

Едно обаче е сигурно. Тъчскрийните са неизбежна част от ежедневието ни и ще стават все по-разпространени. Ако все още се дърпате от работата си с тях, съветвам ви да спрете в най-скоро време. Колкото повече се стараете да забавите неизбежното бъдеще, толкова по-трудно ще ви бъде после.

Много хора не обичат промяната. Тя им действа разстройващо и объркващо, разрушава рутината и разваля ритъма им на живот.

Мисля, че най-генералните промени в живота на хората се налагат, когато трябва да сменяте мястото, на което живеете. Причините за това обикновено са свързани със следването ви,  семейството и работата.

Въпросът тук е ако ви се налага да смените работата си, а вече имате устроен живот, струва ли си промяната. Обикновено заради децата и семейството си сме готови да правим жертви и промени в живота си, но готови ли сме да ги направим и заради професионалното развитие – повишение, чуждо предложение или др.

Истината е, че ситуациите са винаги различни. Зависи от това колко точно сте обвързан т.е. колко е важна връзката ви за вас, защото половинката ви може и да не е съгласна да се мести. Зависи до каква степен държите на кариерата или се чувстваме комфортно в ролята, в която сте сега и не желаете да променяте нищо. Ако имате деца, как мислите, че ще им се отрази промяната и ще успеят ли да се приспособят.

Факторите не са един и два, но тези са основните. Преценката е индивидуална, както и решението.