Петър Стоилов

След като нашумялата певица Аделе обра цели шест награди Грами, се появи слух, че тя обмисля да прекъсне музикалната си кариера за 4-5 години, което вся доста смут в интернет пространството. Клюката обяснява, че Аделе иска да си даде солидна почивка, за да може да се погрижи малко за личния си живот и най-вече за да има достатъчно време да обръща повече внимание на приятеля си, тъй като досега кариерата и е пречила да поддържа стабилна връзка. Твърди се още, че тя иска да прекъсне серията от тъжни парчета и да събере вдъхновение за по-весел и положителен албум. Веднага след този слух пък се появи опровержение, че е ставало за 5 дни, а не за 5 години, което мен лично много ме обърка. Първият вариант ми се стори най-правдоподобен, но пък от друга гледна точка след такъв успех тази година, би било грехота тя да се оттегли от сцената – би разочаровала доста фенове, в лицето на които тя срещна огромна подкрепа. Мисля си, че едва ли в разцвета на кариерата си, тя ще обърне гръб на развитието и като една утвърдена и популярна изпълнителка. Тя притежава уникален глас и аз лично много харесвам песните и, както и факта, че доказа, че дори и по-закръглените изпълнители имат шанс да бъдат оценени по таланта, а не по-външния вид. Надявам се да продължи с творчеството си и да пожъне още успехи.

Много малко хора харесват филмите мюзикъли, защото самият жанр е твърде специфичен и дори да обичаш да слушаш музика, това няма да има значение, когато гледаш филм. Аз например въпреки голямата си любов към музиката откровено казано намирам този тип филми за досадни. Може би това се дължи на факта, че два вида изкуство се смесват и ми идва в повече резултата, който се получава. Неведнъж съм се опитвал да гледам подобен жанр, но никога не успявам да стигна до самият край на филма. Самото чакане да се развиват действията посредством различни песни, които се изпяват от самите актьори ми е отегчително, тъй като разбираш какво предстои да се случи, но то се случва чак след като свърши песента. Разбира се има някои изключения, едно от които се сещам е един епизод от известен телевизионен сериал, който беше направен като мюзикъл по случай някаква годишнина от измислянето на жанра. Не знам дали защото следя конкретния сериал или по някаква друга причина, но много ми хареса и се изненадах от самият себе си. Когато става дума за театър обаче, колкото по-музикална е една постановка, толкова повече ми харесва и ме забавлява. Странно наистина, но са факт тези мои предпочитания самоизключващи се едно друго. Доколкото съм запознат мюзикълът е възникнал през двадесети век и е бил на голяма почит, поради лесното възприемане на постановките от хората.

Не знам дали младите хора, които днес се радват много на електронната музика, са се замисляли кой е създателят и. За мен най-голямата легенда ще си остане Жан Мишел Жар. Още от малък бях луд фен на неговата музика. Може би този интерес дойде от факта, че едно време баща ми само това слушаше и сега като слушам нещо негово и ми навява много хубави спомени от детството. Ние с баща ми не бяхме само фенове на аудио касетите на Жар, но и сме записвали с видеото негови концерти, които се славеха с невероятни за времето си ефекти – много заря, свирене чрез лазерни лъчове и още куп ефекти, които не мога да опиша. Но нека дам малко информация за този наистина велик новатор в електронните звуци и музика.
Жан Мишел Жар е роден на 24.08.1948 г. В ранна детска възраст той учи пиано, но след това спира да се занимава с класическа музика. През 1968 участва в групата за музикални изследвания и се запознава с творението – синтезатор. Първият му официален албум – „Oxygene“ излиза през 1976 г., който се оказва изключително добър и бележи милионни продажби. Бива разпространен и оценен от целия свят. Той е признат от много хора за един от най-значителните албуми, тъй като се характеризира с уникално съчетание на звуци. За много от звуците, които Жан Мишел Жар разработва е отговорен неговия сътрудник Мишел Гейс, който е разработвал оборудването. Несъмнено по онова време музиката на Жар беше уникална и се харесваше на огромна част от населението, може би защото те вкарваше в някаква мелодична мистика и съчетание от космически звуци.

Не знам дали младите хора, които днес се радват много на електронната музика, са се замисляли кой е създателят и. За мен най-голямата легенда ще си остане Жан Мишел Жар. Още от малък бях луд фен на неговата музика. Може би този интерес дойде от факта, че едно време баща ми само това слушаше и сега като слушам нещо негово и ми навява много хубави спомени от детството. Ние с баща ми не бяхме само фенове на аудио касетите на Жар, но и сме записвали с видеото негови концерти, които се славеха с невероятни за времето си ефекти – много заря, свирене чрез лазерни лъчове и още куп ефекти, които не мога да опиша. Но нека дам малко информация за този наистина велик новатор в електронните звуци и музика.
Жан Мишел Жар е роден на 24.08.1948 г. В ранна детска възраст той учи пиано, но след това спира да се занимава с класическа музика. През 1968 участва в групата за музикални изследвания и се запознава с творението – синтезатор. Първият му официален албум – „Oxygene“ излиза през 1976 г., който се оказва изключително добър и бележи милионни продажби. Бива разпространен и оценен от целия свят. Той е признат от много хора за един от най-значителните албуми, тъй като се характеризира с уникално съчетание на звуци. За много от звуците, които Жан Мишел Жар разработва е отговорен неговия сътрудник Мишел Гейс, който е разработвал оборудването. Несъмнено по онова време музиката на Жар беше уникална и се харесваше на огромна част от населението, може би защото те вкарваше в някаква мелодична мистика и съчетание от космически звуци.

Вчера случайно по радиото научих шокиращата новина за смъртта на великата Уитни Хюстън. Това ме провокира да напиша няколко реда, с които да изразя каква велика певица и артист беше тя, и с какво ще бъде запомнена. В последните десет години от живота и не беше тайна, че тя се бори със зависимости към наркотиците и алкохола. Въпреки проблемите в личния и живот тя винаги беше на върха. Всички ще я запомним с уникалния филм „Бодигард”, в който тя участва заедно с актьора Кевин Костнър. С него тя успя да достигне втория връх в кариерата си, което я направи истинска звезда. Музиката към филма, която се изпълнява от певицата до ден днешен е най-продавания филмов саундтрак. А песента „Винаги ще те обичам” покори целия свят и завинаги ще остане един от нейните незабравими сингли. Уитни печели шест пъти наградите „Грами”, двадесет и два пъти печели Американските музикални награди и цели тридесет пъти наградите „Билборд”. В книгата на „Гинес” за нея пише, че е най-награждаваната певица за всички времена. В музикалната си кариера успя да постигне невиждани върхове и почти всяка песен изпята от нея ставаше хит. Макар името и непрекъснато да свързва с нейните проблеми и зависимости, тя ще бъде запомнена единствено с невероятния си глас, който покори целия свят и никога няма да бъде забравен,

Безспорен е факта, че музиката създава атмосфера. Под това се разбира дали една песен може да промени настроението ви, дали може да ви натъжи или развесели. Дали може да ви предизвика да си зададете въпроси, които не се си задавали никога преди. Дали може да ви накара да си спомните отминал скъп момент или ще ви предизвика да развихрите въображението си и да си представите нещо докато я слушате. Способността на музиката да създава атмосфера е уникална, неприсъща на нищо друго. Песента може да те направи съпричастен към събитията разказани в нея, да промени мнението ти. Именно за това, за всяко нещо казваме, че ще си пуснем музика за да се вкараме в настроение. Романтична музика за вечерята на свещи, тъжна балада за несподелената любов или бързо танцувално парче за събирането преди дискотеката. Музиката е едно от най-достъпните изкуства за всички хора. Ако не всеки може да разбере абстрактната фотография, странните скулптури или картините, които изглеждат по-скоро като мацаница, отколкото като изкуство, то музиката е достъпна за всички. Една тъжна песен може да разплаче както малко момиченце, така и възрастна жена. Едно от хубавите неща на музиката е, че всеки може да интерпретира една и съща мелодия по всевъзможни различни начини. Така една песен става част от много хора. Музиката е една полифонична магия от тонове, които ни карат да чувстваме и усещаме и тя може да бъде сравнена единствено с любовта.

Напоследък след шума в всички видове медии за шистовия газ, се появи нов такъв шум за международното търговско споразумение за борба с фалшификациите – ACTA. Много интересна реакция на обществото наблюдаваме. Хората започнаха да се държат като, че ли ще им се отнеме нещо много ценно, аз не мога да кажа дали това е истина или са конспиративни слухове, но идеята за авторските права донякъде е оправдана. Определено трябва да има орган, който да наблюдава за кражба на авторските права, но това в никакъв случай не трябва да се разбира погрешно – ако е намесено посягане върху неприкосвеността на личната информация, то това е нарушение на човешките права. Гадаенето идва от това, че не се знае конкретния текст, което включва това споразумение, а друг признак, който поражда съмнения е, че то се е подписало тайно. Защо трябва да е тайно? От тук идват и въпросите на обикновения гражданин – щом обществото не трябва да знае за него, значи до известна степен ще засегне неговите интереси. Ако слуховете се окажат вярни, а именно, че ще могат да се предоставят данни за потребителите от интернет доставчиците и че ще има глоби и присъди за споделяне на музика, филми и т.н., определено това е в ощърб на обикновения потребител и това споразумение е само в изгода на големите компании, които ще могат да завеждат дела за щяло и нещяло. До известна степен това обезсмисля и цялата идея на интернет като свободно пространство, където потребителите могат да черпят информация и да обменят опит. Разбирам всички продуценти, изпълнители и всички в музикалния бизнес, но съм убеден, че хората, които наистина харесват тяхното творчество и продукти, ще си купуват албумите, а и те го правят и в момента. Пък и интернет е идеалното място за разпространение на всякаква медия. Самото споделяне и безплатна реклама на продукта. Това е моето мнение.

В течение на техническия прогрес музикалните носители се усъвършенстваха и преминаха през една огромна трансформация. В миналото хората са слушали музика от огромни плочи и на грамофони, а днес има флаш памет по-малка от размерите на кламер. На времето, когато аз бях ученик имах касетофон и милиони касети с различна музика, които слушах денонощно. Имаше периоди, в които дори не исках да излизам от вкъщи защото нямаше как да слушам музика навън. Изключително щастлив бях , когато се появиха уокмените и можех да съм със слушалки непрекъснато, дори в училище докато предават някакъв урок. В сравнение с онези времена, когато беше много неудобен факта, че една касета събира само около двадесет и четири песни, сега в паметта на телефона ми имам повече от сто парчета. Появата на музикалните дискове с mp3-ки беше истинска революция, която поведе след себе си и излизането на дискмена, с който вече можеше да се слушат от едно CD доста повече от 24 песни. В сегашно време единственото, което се е променило при мен е, че вместо уокмен и дискмен ползвам телефона си, за да слушам музика. Чудя се какъв ще бъде следващия етап от технологичната еволюция и дали ще доживеем да го видим.