Всеки от нас поне веднъж е чувал израза “Спортът учи на дисциплина”. Дисциплината винаги е била важна за обществата. Това се смята за качество на характера и често се възпитава още от самото раждане на едно дете. Когато говорим за спорт, това винаги изкарва на преден план различни качества, които някак си по подразбиране приписваме на спортистите и често се учудваме, когато не отсъстват у тях. Но ние, като наблюдатели на даден спорт, често си мислим, че е много лесно да се направи нещо, а всъщност не отбелязваме факта, че има много различни фактори, които влияят на представянето на един спортист.
Но нека да започнем от самото начало. За да е добър един спортист в това, което прави, той трябва да има определени качества. Те се тренират и развиват, но няма ли го заложено, то той или тя ще трябва да положат много повече усилия, отколкото надарените с тези качества по рождение. Това е важно, но едно от най-важните неща е човек да харесва това, което прави. Защото ако спортът, който тренира, не му доставя удоволствие, то професионалното занимание с него би било истинско мъчение.
В днешно време професионалният спорт е натоварен с много напрежение за самите спортисти, което е в страни от доброто им представяне на големите спортни форуми. Да те са обвързани с това, но рекламодателите, екипите и множеството хора, които зависят от теб и този един единствен скок… това е допълнително психическо напрежение, което води до проблеми в представянето на спортистите.
Преди време автобиографията на великият тенесист от близкото минало Андре Агаси, разбуни духовете в световния тенис. В книгата си той описваше пълното си отвращение, което е изпитвал в един доста дълъг период от кариерата си, спрямо тениса. Един от най-добрите тенесисти признава, че е мразел тениса с хилядите пари, спонсори, претенциите им и всичкото това напрежение, което е лежало на неговите рамене. Препаратите за възстановяване на организма и допингът, както и наркотиците, са били неизменна част от живота му. Напрежението е било толкова голямо, че е трябвало да намира начин да разпусне, а разгулния живот и купоните са били само малка част от това.
Но ако изключим несгодите на професионалните спортисти, за всички останали, които се занимават с някакъв вид спорт, за да поддържат формата си и да се чувстват добре, качествата, за които говорихме не са особено важни. Въпреки това спортът създава режим, дисциплина и самоконтрол, дори понякога организираност, когато работим и времето за спорт е ограничено.
Като заключение ще кажа, че е много субективно да се казва на какво учи спортът. Да, той развива определени качества като дисциплина, самоконтрол, постоянство, упоритост, координация, организация и т.н, Но всеки спорт е различен, както и всеки човек е различен и ако генерализираме, рискуваме да изпаднем в едно отчайващо клише. Всеки вид дейност учи на нещо… спортът също.
