Една игра за всички възрасти – Диксит
Независимо на колко години сме станали, все в един момент ни се иска да прекараме забавна и безгрижна вечер в играене на нещо интересно. Преди имаше разнообразни настолни игри, които обаче не могат да стъпят и на малкия пръст на някои днешни, които мога съвсем спокойно да провъзглася като произведения на изкуството. Такава е играта Диксит.
Като цяло тази игра не представлява кой знае какво като игрално поле. Имаме пластмасови зайчета и картонена стълбичка, по която то се катери. Това, което прави играта толкова вълшебна са картите й, които са изрисувани с различни цветове и форми, а целта на играта е да се направи най-правилната асоциация с описанието на някой от хората, с които и срещу които играеш. И тъй като описанието, което започнах да правя на правилата сигурно стана твърде неразбираемо, ще започна от начало.
Всеки играч получава зайче на изходна позиция и 6 карти в ръката си, които не трябва да показва на останалите участници. Когато дойде вашият ред, избирате една от картите, които държите и казвате изречение, историйка или само една дума, според които останалите участници трябва да направят асоциация. Вие поставяте избраната от вас карта с лицето надолу върху масата и чакате всички останали участници в играта да изберат най-приближаващата се карта до вашето описание, която държат в ръцете си. Всички ги оставят на масата с лицето надолу, след което се разбъркват и се обръщат, така че да могат всички да ги видят добре. На базата на вашето описание всеки един прави предположение, коя в действителност е вашата карта. И ето тук идва тънкостта на играта. Идеята е да има хора, които са познали картата ви, но да има и такива, които не са я познали. Само така вие ще получите достатъчно точки ще скокнете нагоре по стълбичката. Ако всички са познали картата ви не получавате точки. Хората, чийто карти са получили предположение също се местят с толкова хода, колкото предположения са получили. А когато вашето зайче стигне до последното стъпало и е първо – печелите играта.
Звучи забавно, нали?
Една игра за всички възрасти – Диксит
Независимо на колко години сме станали, все в един момент ни се иска да прекараме забавна и безгрижна вечер в играене на нещо интересно. Преди имаше разнообразни настолни игри, които обаче не могат да стъпят и на малкия пръст на някои днешни, които мога съвсем спокойно да провъзглася като произведения на изкуството. Такава е играта Диксит.
Като цяло тази игра не представлява кой знае какво като игрално поле. Имаме пластмасови зайчета и картонена стълбичка, по която то се катери. Това, което прави играта толкова вълшебна са картите й, които са изрисувани с различни цветове и форми, а целта на играта е да се направи най-правилната асоциация с описанието на някой от хората, с които и срещу които играеш. И тъй като описанието, което започнах да правя на правилата сигурно стана твърде неразбираемо, ще започна от начало.
Всеки играч получава зайче на изходна позиция и 6 карти в ръката си, които не трябва да показва на останалите участници. Когато дойде вашият ред, избирате една от картите, които държите и казвате изречение, историйка или само една дума, според които останалите участници трябва да направят асоциация. Вие поставяте избраната от вас карта с лицето надолу върху масата и чакате всички останали участници в играта да изберат най-приближаващата се карта до вашето описание, която държат в ръцете си. Всички ги оставят на масата с лицето надолу, след което се разбъркват и се обръщат, така че да могат всички да ги видят добре. На базата на вашето описание всеки един прави предположение, коя в действителност е вашата карта. И ето тук идва тънкостта на играта. Идеята е да има хора, които са познали картата ви, но да има и такива, които не са я познали. Само така вие ще получите достатъчно точки ще скокнете нагоре по стълбичката. Ако всички са познали картата ви не получавате точки. Хората, чийто карти са получили предположение също се местят с толкова хода, колкото предположения са получили. А когато вашето зайче стигне до последното стъпало и е първо – печелите играта.
Звучи забавно, нали?
Възрастта не е оправдание
На колко години си? На 5, на 15, на 50? Има ли значение? В тълковните речници възрастта е брой на години от раждането до друг период или период от живота. Каква е разликата да кажем между човек, който е на 25 и човек на 27 години. Най-вероятно различни съдби и т.н. А ако сравним един човек в две различни последователни години. Разликата може би ще е в нещата, които са му се случили. С промяна във възрастта се променя и натрупаният опит, нещата, през които е преминал даденият човек. Живеем в динамична среда, в която няма вечни неща. Човек просто се адаптира към промените и свиква с тях.
Вероятно ще кажете, че възрастта има значение. Най-малко, важно е дали човек е пълнолетен или не. Пълнолетието в различните държави се придобива на различна възраст. То дава известни предимства, които преди това са били забранени. Пълнолетният човек носи пълна отговорност за действията си. Тогава трябва ли да делим възрастта на два периода – преди пълнолетие и след пълнолетие?
Няма ограничения и шаблони. Прекалено смешни са оправданията – Той е още малък и не може и не разбира или Прекалено съм възрастен вече, моето време е отминало. Никой не знае на какво е способен, докато не пробва. Възрастта не е и не може да бъде оправдание за нашите страхове и лични ограничения.
Никога не е късно да пробваш различни неща
Има много хора, които по една или друга причина се отказват да пробват нови неща. Намират си всякакви оправдания, кои от кои по-логични за тях самите, но за повечето хора – напълно нерелевантни. Типичен пример за това е боравенето с нови технологии. По-възрастното поколение започва да се оправдава именно с натрупаните години, липсата на база, която е основа за техните познания, тъй като не се били родили в това време, както младите и много подобни изказвания.
Но истината е, че всичко е до желание. За някои хора това, което на пръв поглед се струва сложно, е само предизвикателство, за да го направят просто за ума си. За други – е повод да се откажат възможно най-бързо от това да правят каквито и да било усилия, за да го разберат.
Примера, който ще ви дам е от моето лично семейство. Естествено, хората върху които имам най-пряко наблюдение. Баба ми, която е на 82 години притежава смартфон, с който е много добра приятелка. Жената е пенсионер от много години, дядо ми почина преди няколко, а поради навик или някакъв вид инат, тя не желае да се премести при майка ми, за да са заедно. Така, тази сладка, любима моя жена, живее съвсем сама, с телевизора и телефона си.
Тази жена нарича телефона си своя играчка, която обаче й служи изключително добре. Сама успява да си отвори канали за видеосподеляне, да си намери плетките, които я интересуват и да си ги пуска и спира, така че да може да изпробва сама това, което вижда на видеото.
А има хора, които са на много по-малка възраст от нея и не желаят да направят елементарно усилие, за да придобият някакво ново знание. И всеки път когато пред мен се изправи нещо сложно, което в първия момент ми се вижда невъзможно да усвоя като знание или умение, се сещам за баба ми, която на тази възраст се справя с технологиите по-добре от много хора.