Петър Стоилов

За всички ни е ясно, че 2020 е необикновена година. Kолкото и обаче да се опитвам да свикна с някои от приумиците ѝ, все не успявам. Една от актуалните теми в момента в обществото, която възбуди и моя интерес, е тази за посещението на училище с маски.

Разбирам, че е време на пандемия и трябва да се вземат всички необходими мерки, за да запазим здравето на нас и нашите близки. Но някои изисквания за мен са прекалени. Намирам ги за такива, защото през последните месеци се нагледах на какви ли не нарушения. За никого не е тайна, че морските ни курорти и особено тези около Созопол преливаха от туристи. И те нямаха предпазни средства – къпеха се в морето, ядяха на едни и същи места, лежаха хавлия до хавлия.

Друг е въпросът, че има протести, които вече са около 70-80 дни поред. Това е струпване на хиляди хора заедно и то перманентно. Няма как да не се запитам защо от тези мероприятия и по време на летните почивки не се обявяваха случаи на заразени, а сега – ден след започван на учебната година, веднага се появи информация за заболели? Нима не е странно, че учениците и преподавателите се превърнаха в по-страшни и опасни преносители на вируса от всички останали в страната?

Пагубното в случая е, че се задължават малки деца и подрастващи да носят постоянно маски. Някои от тях имат алергии, астма и прочие. Други просто ги прибират по джобове, трети ги забравят или разменят с други деца. Според мен така рискът е много по-голям от поява на всякакви други зарази.

Заедно с негативните ползи върху здравето, се повлиява и върху качеството на обучението. Ситуацията с пандемията налага дистанционно обучение, в което главните преподаватели са и родителите. Наред с работни и лични ангажименти, преподаването на дете е далеч над възможностите на много от нас. Но това е друга тема, която ще видим как ще се развие във времето и дали отново ще се повтори.

… учител, автомобилен монтьор или медицинска сестра?

След като вече отбелязах едни от най-успешните професии, няма как да не продължа напред, като добавя с няколко изречения и онези поприща, в които е най-малко вероятно да преуспеете.

Парадоксът тук е, че те са обществено значими, но за сметка на това демотивиращи и крайно депресиращи от финансова и социална гледна точка.  Причината е в ниското заплащане и невисокия престиж на заниманието.

Учителите са първите в експозицията на днешния ми пост. Нуждата от тях непрекъснато нараства. Но независимо, че тези съвременни будители се смятат за стожери на знанието, са изключително компроментирани в стълбицата на държавния бюджет. За да успяват да постигнат приличен доход се налага да дават частни уроци за сметка на преподаването в клас, с което спъват целта на учебната система.

Когато всеки трети човек има личен автомобил професията на автомобилния монтьор е много, ама много необходима. В България не малка част от хората предпочитат, или възможностите им достигат, до закупуването на кола втора ръка, която изисква множество допълнителни грижи. Въпросът е, че от този вид дейност трудно се припечелва повече от месечна надница за задоволяване на нуждите от храна, сигурност и облекло. И дотук.

Медицинските сестри у нас буквално бягат в чужбина. Тези асистенти на лекарите са също толкова нужни и значими както офис мениджърите в големите корпорации. Поддържат реда, водят документация, помагат на доктора с пациентите, извършват не малка част от изследванията и манипулациите. Месечното им възнаграждение обаче е малко по-високо от минималната работна заплата. Изключение правят операционните сестри. Парадоксът е, че в страната ни има крещяща нужда точно от такива кадри.

Това са само част от професиите, които се нуждаят от особена обществена грижа и политическа реформа. Едно, защото са необходимост за всяко общество, друго – защото съизмеримо трудът им като качество и количество не отговаря на размера на възнаграждението им.