Петър Стоилов

Всички очаквахме с нетърпение идването на новата година. Този път обаче я посрещнахме по малко по-различен начин – без шумни партита и пищни тоалети, но пък в уюта на дома. Може би и аз като много други българи се наслаждавах на вечерта с най-близките и с новогодишните програми на телевизиите.

Не ми се искаше да започва 2021-ва с негативен материал и затова този няма да е точно такъв. Може би ще е по-скоро лека критика с надграждане. Всичко започна от btv, които бяха избрали за свои водещи едни от младите и обещаващи лицата телевизията. Това, разбира се, е похвално и звучи настина модернистично. Но на практика не бе така. Колкото и новият водещ на вечерното шоу да се опитва да иронизира поп-фолк изпълнителите у нас, може би не бе редно да кани цели четири от тях в програмата. И точно те да я открият.

По конкурентната им частна телевизия положението не бе особено по-различно. Една идея по-премерени, залагащи да супер хитът им „Маскираният певец“, те постигнаха някакъв баланс – по малко за всички. Но някак си не носиха празничният дух, а се усещаше хладнината на зала без публика и на сглобени елемент, носещи леко тъжен заряд. Не бе непоносимо, а по-скоро нещо фоново. Филмът след това няма да коментирам, защото изобщо не му бе там мястото.

Най-добрата и празнична програма осъществиха от Националната телевизия. Телевизионният спектакъл „Новогодишна щръклица“ бе едновременно толкова стар, но и модерен. Някак се получи като ретроспекция на всичко, през което сме преминали през годините. Духът се запази и със следващото предаване и така чак до последните секунди на старата година.

Това е лично мое мнение и не искам да натоварвам никого с него. Но все пак ще ми бъде любопитно да разбера вие на коя програма се доверихте в новогодишната нощ.

През последните години така наречените „риалити“ предавания станаха особено популярни. Хората като че ли се измориха да гледат режисирани неща и пожелаха да наблюдават по един доста притеснителен начин, според мен, живота на другите хора, с блажената заблуда, че това, което гледат е част от реалния живот и се случва наистина.

Истината може би никога няма да я разберем, докато сме просто обикновени зрители на едно такова предаване. Можем само да предполагаме, но предположенията ни винаги стигат до това, че всъщност всички ситуации, в които попадат участниците в проектите, драмите и скандалите, са всъщност режисирани от някой човек, който много добре знае как да си повиши рейтинга на предаването.

Разбира се, не всеки риалити формат предполага кавги и скандали, но никога не вреди едни сочни крясъци и размяна на „любезности“ в национален ефир. Все пак хората не са се променили особено много хилядолетия наред и все още търсят кръв и зрелища.

Отивайки точно в този посока, не мога да не направя аналогията с гладиаторските битки, които са били може би първите риалити формати, познати ни някога. Тези хора са излизали на арената, за да се бият до смърт. Не защото в това е имало някакъв смисъл, а защото това е служило за забавление на публиката. Да дадеш живота си, за да забавляваш аудиторията… и това ако не е отдаденост към професията. Мнозина биха казали, че те всъщност са принуждавани да правят това и едва ли не са държани като затворници. Всъщност нито един надежден източник и исторически извор не потвърждава тази информация. Ето защо не можем да знаем точно какво е било. Но със сигурност се знае, че гладиаторите са били едни от най-обгрижваните хора. За тях са се грижили най-добрите лекари, хранили са ги с най-добрата храна и като цяло са си живеели изключително добре, ако съумеят да останат живи, разбира се.

Завръщайки се обратно в нашето време, риалити предаванията по телевизиите предлагат зрелища на своите зрители и се опитват да обхванат абсолютно всеки един аспект от живота и изкуствата, които биха били интересни на хората – музика, танци, готвене и разбира се, черешката – човешките взаимоотношения, които са във фокуса на всяко едно подобно предаване, но има едно, което бие всички по този параграф. И може би ако брилянтния Джордж Оруел не беше написал антиутопията си „1984“ все още щяхме да си живеем в блаженото невежество на света без „Биг брадър“.

След като отделих време и внимание на сутришните ритуали, реших, че е удачно да направя подобен обзор и за вечерните ни такива. Ще видите, че те са доста по-различни и пак има някаква обща схема, която следваме.

Вечер, когато се приберем, сме изморени и съвсем логично ни се иска почивка. Случва ли ви се в такъв момент да се опънете на дивана и да си пуснете телевизора? Или си пускате да гледате нещо на компютъра от леглото? Или просто си взимате лаптопa, за да сърфирате из Интернет, проверявате си социалните мрежи, някой и друг любим сайт или си пускате игра. Kомпютърните игри ,между другото могат да бъдат доста разтоварващи и разсейващи след дългия ден.

А вечерята? В най-добрия случай ви чака нещо готово за хапване, а в другия случай – си го приготвяте вие. Само не ми казвайте, че не вечеряте! Липсата на вечеря е феномен, който рядко наблюдавам през последните години. Аз най-много обичам да си приготвя хапването и тогава да се отдам на гореизброените „компютърни“и „телевизионни“ занимания, докато паралелно вечерям.

Между другото излизането с приятели вечер и фитнесът или друг вид спортни занимания също ги поставям в категорията „вечерен навик“.  Но сред всичките до тук изброени, липсва любимият ми ритуал. Да прочета поне 10-15 страници от някоя интересна книга вечер.