Петър Стоилов

Всеки момент, прекаран със семейството, е като празник. Въпреки че понякога ни се струва, че всеки с неговите специфики на характера, рефлектира върху останалите и довежда до скандал, крайният извод е, че трябва да сме благодарни. Ако обаче вие не сте доволни от тези леки дразги и искате да сплотите още повече любимите си хора, то непременно заложете на общите вечери.

Помислете само как всички се събирате около трапезата, която е подредена със салфетки, свещи и е отрупана с вкусни ястия или пък само със салата и основно. Всеки е спокоен, споделя своя ден и заедно обсъждате бъдещи планов. Звучи прекрасно, нали? За тази цел не са ви необходими много средства, усилия или време. Достатъчно е само да имате желание и лична организация.

Ако семейството ви се състои и от по-големи деца, може да разпределите задълженията и така всеки да допринесе за вечерята. Изберете ротационен принцип, чрез който в най-удобното време един да приготвя основно, друг салата, трети да подрежда масата, а четвърти да събира и измива чиниите. По този начин никой няма да е пренатоварен и ще се чувства отговорен в името на общото благо.

Разглеждаме и другия случай, когато в семейството има малки деца, които няма как да се включат активно. Тук основната роля се пада на родителите, които трябва да разпределят готвенето, подреждането и почистването на трапезата. Важно е да има консенсус, за да не предизвика вечерята поводи за други скандали.

В момента, в който изградите семейното похапване вечер заедно, ще усетите истинското сплотяване. Все пак предстоят най-студените, но и най-уютни месеци, които предразполагат към точно такива прекрасни взаимоотношения. Пиша ви тези редове от личен опит.

Всеки от нас иска. Иска това, иска онова, по-добро бъдеще, по-успешна кариера, по-сплотено семейство, повече и по-добри приятели, повече финансова стабилност и сигурност, повече уважение и зачитане на постиженията и т.н. Сигурен съм, че можете да продължите списък, но тук е важна идеята, а не самия списък. Същественото е, че всеки иска, но не ни е ясно как да постигнем това, което искаме.

И ето тук аз ще кажа следното: Всичко е въпрос на мотивация.

Искрено вярвам, че човек получава това, което е заслужил. Понякога го получава по-рано, а друг път по-късно, но пък за мен винаги крайният резултат е най-важен, а не моментът на настъпването му. Не мога да не ви цитираме една любима моя фраза на известния Беър Грилс. В неговата автобиография пише, че, когато бил малък, баща му му дал ценен урок, към който все още се придържа. Казал му: „Бъди най-ентусиазираният човек, когото познаваш“. Така ще преследваш целите си устремено, няма да се разсейваш и винаги ще си една крачка пред другите. Добра мисъл, а? В нея се крие същото, което аз се опитвам да ви кажа – че успехът е въпрос на личностна мотивация. Ако вие сте ентусиазирани, това се вижда и прави впечатление. Освен това ентусиазмът е заразен, може да повлечете и другите със себе си и да пожънете успех заедно. Никога не знаете и никога не трябва да се отказвате. Това е, което имах да кажа за днес.

Има една много хубава мисъл: „Когато животът ти поднесе лимон, направи си лимонада“. Определено трябва да се следва! Но какво ще стане, ако вие довършвате изречението?

В студентските ми години правихме социално проучване на микрогрупата си. Темата беше свободна, така че можехме да изберем точно какво ще проучваме. Важно бе заключението. Аз мислех да засега социалните нагласи на семейството и приятелите си като пуснах анкета само с един-единствен въпрос – горното изречение, оставено на половина празно. Така че на израза “ Когато животът ти поднесе лимон………“, получих доста завършеци. Изнамереното на тази мой труд, който ме провокира да пиша в блога си, ми позволява и директно да цитирам по интересните от отговорите. Някои от тях са наистина много забавни, като например тези на приятелските ми:

„… продай го и си купи два.“

„… изхвърли го в боклука! Мразя лимони!!!!“

„… направи си сладкиш с кората, сок от съдържанието и засей за дърво семките“ (момиче!)

„… изстискай в резервоара за масло на врага (devil)“

„… дай го на някое бебе и заснеми клип ;Р“

Но тези на семейството ми най-много ме озадачиха. Може би по-старото поколение дори не е чувало израза и завършеците бяха потресаващи: „…. защо ми е лимон? Това подигравка ли е“ (баща ми), “ … дай го на болно другарче в нужда“ (от баба ми) и култовия „… ще го захаросам!“ (от майка ми).

Е, мисля, че изводът е очевиден. Ако животът поднесе на младото поколение лимон, те ще търсят всякакви облаги. Превърнали сме се в амбициозни, жадни за постижения и величие хора. По-възрастните са сякаш по-грижовни, по алтруистични, с по-наивно и искрено мислене (баба ми), а пък на баща ми бях посветил специален раздел. Той явно е сметнал, че нещо го пързалям…

Много хора не обичат промяната. Тя им действа разстройващо и объркващо, разрушава рутината и разваля ритъма им на живот.

Мисля, че най-генералните промени в живота на хората се налагат, когато трябва да сменяте мястото, на което живеете. Причините за това обикновено са свързани със следването ви,  семейството и работата.

Въпросът тук е ако ви се налага да смените работата си, а вече имате устроен живот, струва ли си промяната. Обикновено заради децата и семейството си сме готови да правим жертви и промени в живота си, но готови ли сме да ги направим и заради професионалното развитие – повишение, чуждо предложение или др.

Истината е, че ситуациите са винаги различни. Зависи от това колко точно сте обвързан т.е. колко е важна връзката ви за вас, защото половинката ви може и да не е съгласна да се мести. Зависи до каква степен държите на кариерата или се чувстваме комфортно в ролята, в която сте сега и не желаете да променяте нищо. Ако имате деца, как мислите, че ще им се отрази промяната и ще успеят ли да се приспособят.

Факторите не са един и два, но тези са основните. Преценката е индивидуална, както и решението.