Петър Стоилов

Ако някога сте се питали как да изградите полезни навици или да се отървете от лошите, „Атомни навици“ на Джеймс Клиър е вашето ръководство. Клиър ни показва, че дори най-малките промени, когато са постоянни, могат да доведат до значими резултати. С прости, но мощни принципи, той разглежда как можем да подобрим ежедневието си с постепенно изграждане на нови навици и премахване на тези, които ни дърпат назад.

Основната идея на книгата е, че не е нужно да променяме всичко на веднъж, за да видим резултати. Малките, „атомни“ промени са основата на големите успехи. Чрез техники за изграждане на нови модели на поведение и отстраняване на нежеланите, Клиър ни насочва как да намерим мотивация и постоянство. Той дава и лесни за изпълнение съвети, които включват изграждане на „среда на успеха“ – създаване на обкръжение, което подкрепя положителните навици и намалява съблазните.

Книгата ни показва как лесно можем да станем по-добрата версия на себе си, без драстични промени или тежки усилия, само като следваме ясен път, който води към реални резултати.

Бързам да напиша този материал още пред на са излезли официалните данни от парламентарните избори. Тогава вече ще има много анализи и отчети, с които ще ни занимават по всички медии. А това е текст, който е провокиран от първосигналните емоции на един обикновен гражданин.

След месец агитации и около четири години недоволства и протести, то как гласувахме и кого избрахме? На всички ни е ясно, че алтернативи няма особено големи. Самата номинация на човек, издирван от Интерпол е показателна. И като че ли ни се наложи да се колебаем кое ще бъде най-малкото зло за нас.

За моя голяма изненада, по първоначалните данни, като втора политическа сила, се нарежда партията на шоумен. Това гласове на негови фенове ли са? Нима някой си мисли, че да излезеш в ефир и да критикуваш е като да застанеш начело и да управляваш? И това не е в защита на сегашното правителство, даже напротив.

Просто за мен е странно как народът ни, особено сънародниците ни в чужбина, гласуват по този начин. Аз си го обяснявам чрез две теории. Едната е, че вече им е писнало от високопарни политически обещания на олигарси и избират „хора от народа“. Втората е, че изобщо не осъзнават, че трябва да си добре подготвен и да имаш силен екип, а не просто фенове.

За причините тепърва ще разбираме повече. Но при този резултат дали ще се сформира изобщо правителство, или ще я докараме пак до служебно такова? Може пък и да последват нови протести – кой знае. Колкото и шарен да е парламентът ни сега, то още по-цветни моменти ни очакват, ако започне да функционира. След няколко месеца вече ще разберем какво сме направили с нашия вот.

Много хора не обичат промяната. Тя им действа разстройващо и объркващо, разрушава рутината и разваля ритъма им на живот.

Мисля, че най-генералните промени в живота на хората се налагат, когато трябва да сменяте мястото, на което живеете. Причините за това обикновено са свързани със следването ви,  семейството и работата.

Въпросът тук е ако ви се налага да смените работата си, а вече имате устроен живот, струва ли си промяната. Обикновено заради децата и семейството си сме готови да правим жертви и промени в живота си, но готови ли сме да ги направим и заради професионалното развитие – повишение, чуждо предложение или др.

Истината е, че ситуациите са винаги различни. Зависи от това колко точно сте обвързан т.е. колко е важна връзката ви за вас, защото половинката ви може и да не е съгласна да се мести. Зависи до каква степен държите на кариерата или се чувстваме комфортно в ролята, в която сте сега и не желаете да променяте нищо. Ако имате деца, как мислите, че ще им се отрази промяната и ще успеят ли да се приспособят.

Факторите не са един и два, но тези са основните. Преценката е индивидуална, както и решението.