Петър Стоилов

Танците винаги са били неразделна част от човешката култура и начин за изразяване на емоции. Още от древността хората са използвали ритъма и движението, за да предават чувства, да празнуват или да се свързват помежду си. Днес танцът има не само артистична, но и терапевтична стойност, тъй като влияе положително върху психиката и цялостното емоционално състояние.

Една от най-големите ползи е намаляването на стреса. Докато тялото се движи в синхрон с музиката, в мозъка се освобождават ендорфини – хормоните на щастието, които създават усещане за удоволствие и релаксация. Това прави танците ефективен начин за освобождаване от натрупаното напрежение и тревожност.

Освен това, танците подобряват самочувствието. Независимо дали става въпрос за индивидуално или групово занимание, редовното практикуване на танц изгражда по-добра осъзнатост за собственото тяло, засилва увереността и помага за преодоляване на социалната тревожност. Груповите танци, като салса или народните танци, насърчават общуването, създавайки усещане за принадлежност и свързаност с другите.

Друго важно въздействие е способността на танците да предизвикват състояние на „поток“ – момент, в който човек е напълно съсредоточен върху настоящето, забравя за проблемите си и изпитва дълбоко удовлетворение. Това състояние е сравнимо с медитацията и помага за изчистване на ума от натрапчиви мисли.

Проучвания показват, че танцовата терапия е ефективна при депресия и емоционални разстройства. Комбинацията от физическа активност, ритъм и музика стимулира положителни емоции, подобрява психическата устойчивост и изгражда по-здравословен начин на възприемане на света. Независимо дали става въпрос за класически балет, модерни танци или импровизирано движение, всеки танц носи баланс, радост и вътрешна хармония.

Тази година имах удоволствието да присъствам на едно от най-вдъхновяващите събития, на които съм бил – благотворителния фестивал „Нощ на Ангелите“ в Пловдив. За пети пореден път това уникално събитие събра на едно място хиляди хора, които показаха, че добротата няма граници.

Фестивалът, който се проведе на 14-ти и 15-ти септември в зоната около Гребната база в Пловдив, не само привлече вниманието на хиляди хора, но и обедини усилията на някои от най-големите звезди в България в името на важни каузи. Концертите бяха грандиозни – на сцената се изявиха любимци като Димитър Рачков, Любо Киров, Миро и много други. А атмосферата? Тя беше магическа – съчетаваше емоция, добро настроение и усет за общност.

Но „Нощ на Ангелите“ не беше само за музика и забавления. Целият фестивал беше изпълнен с множество активности, подходящи за всички възрасти. Игри, работилници, спортни турнири – от плажен волейбол до пилатес – всичко беше подчинено на една цел: да се съберат средства за пет каузи, които имат нужда от нашата помощ. Денис, Мира и Антъни, както и двама млади родители – Деян и Калин, са хората, за които се борихме.

Особено ме впечатли духът на общност, който се усещаше навсякъде. Базарът, пълен с красиви ръчно изработени артикули, събра творци и компании, които дариха процент от своите продажби за каузите. Участниците в турнирите и тренировките също бяха изцяло обединени от мисията да помогнат.

На 17-ти септември, когато се отбелязва денят на Вярата, Надеждата и Любовта, фестивалът приключва с нова вълна доброта. Над 100 заведения в Пловдив и региона даряват процент от оборота си за каузите на фондацията, показвайки, че дори малките жестове имат голямо значение.

„Нощ на Ангелите“ ме остави с едно усещане: че когато хората се обединят за нещо добро, чудесата наистина се случват. Събитие, изпълнено с емоции, музика и много сърце, което напомня, че доброто е навсякъде около нас – просто трябва да го подкрепим.

Едва ли има хора интересуващи се от музика, които не са чували за „Кралицата“ на британския рок бандата „Queen“.

„Queen“ е формирана през 1970 година. Групата е известна със своят иновативен стил, разнообразие от музикални жанрове, сложни композиции и изключителните вокални умения на вокалиста Фреди Меркюри. Музиката на „Queen“ е много вдъхновяваща и енергична, и често разглежда темите за смелост, надежда и изразяване на себе си.

„Силата на духа“ струи като послание в музиката им. Може да се отнася до упоритостта, творческата енергия и способността да се преодолеят препятствия. Те вдъхновяват слушателите да продължат напред, независимо от предизвикателствата, които могат да се появят по пътя.

Творчеството им преминава през различни музикални стилове и настроения, подобно на това как един човек може да преминава през различни етапи в живота и да се справя с трудностите.

За да усетим от „силата на духа“ в музиката на „Queen“, трябва да слушаме не само като просто забавление, но и като източник на вдъхновение и сила. Музиката им ни помага да осъзнаем, че всеки от нас има способността да преодолее трудностите и да търси своите мечти.

Преди няколко седмици бях на гости на мои приятели в Пловдив. Освен готини хора, места, храни и напитки, ме очакваше и още една приятна изненада – посещение на представление. По принцип харесвам театъра, но ми бе интересно коя постановка ще гледаме.

До заветния ден моите приятели пазеха тайна и не ми издаваха никакви подробности. Знам, че имам интернет и мога да проверя какво ще се играе в Пловдив, но реших да се оставя наистина да бъда изненадан. Така се и получи. В последната вечер от юни се озовахме пред лятно кино „Бунарджика“, където ни очакваше моноспектакълът на Виктор Калев „Грамофон“.

Очаквах, че всичко ще продължи не повече от два часа и че ще бъде забавно, но не предполагах какво всъщност ще се случи. Виктор Калев направи въплъщение в едни от най-известните си образи, като същевременно разказваше и за живота си. На монитор зад него дори се появиха автентични снимки на близките му и самия него.

Мога да продължа да ви разказвам за играта и същността на спектакъла, но не това е целта на материала ми. Рецензиите оставям настрана и ще ви споделя най-вълнуващото от вечерта. Първата голяма изненада бе Тони Димитрова, която връхлетя на сцената и заедно с Виктор изпяха няколко дуетни парчета. Аз съм изключително впечатлен от присъствието и гласа на тази велика жена, дори смятам да посетя и неин концерт по-нататък. По подобен начин публиката плени и бившата колежка на Калев Нели Петкова.

Някъде между разказите и песните обаче се появи една детска история за първата любов. Е, оказа се, че именно тя присъства на „Грамофон“. Първото момиче, в което Виктор се бе влюбвал някога, е пловдивчанка. От екипа на представлението направиха изненада и за актьора, и за публиката. Първата любов на Калев се появи на сцената. Беше много вълнуващо, емоционално и непринудено, защото двамата не се бяха виждали от около 30 години.

Не знам как изминаха не два, а цели три часа. „Грамофонът“ наистина ни завъртя във въртележката на живота и ни показа едновременно забавната и тъжната страна на актьорството. Но ни даде и емоцията, от която всеки човек има нужда. Препоръчвам ви да го посетите и вие!

Колко пъти ви се е случвало като сте били малки да чувате някоя песен на друг език. Английски на пример. И въпреки че всички през 90-те учихме английски език, винаги се случваше така, че не можем да чуем някоя дума, израз или цял куплет правилно. Е после се получаваше много смешно като разберяхме какво всъщност се е пее и като си дадяхме сметка какво всъщност ние сме пеели.

Това днешните младежи няма как да разберат, защото има Интернет и всичките му удобства, които ти позволяват съвсем бързичко да потърсиш текста на песента, да го намериш и да пееш съвсем уверено реалните текстове.

Завидяхте ли сега на днешната младеж?

В момента, в който написах това изречение и се почувствах като стар дядо, който с мъка си спомня за годините на своето детство и съзряване. Но в интерес на истината това си беше и доста забавно.Защото понякога се усещам какво всъщност съм пял и… е, обичам да казвам, че изпълнителят не си знае текста.

Нататък е лесно – чувството за самоирония работи в огромна степен. Защо е така ли? Защото е много важно да гледате на себе си просто като една прашинка в пространството, която ще бъде поета от вятъра и отнесена някъде…

А какво са тук едни текстове, пети погрешен начин?
Стана ли ви ясно за какво всъщност пиша? Ако не – пишете ни в коментар, с удоволствие ще ви го разясня 😉

Ако ми следите писането редовно, сигурно ще се сетите, че това не е първата ми статия, посветена на песенния конкурс Евровизия. И сигурно ще забележите промяната в позицията – тогава заглавието ми беше За Евровизия песимистично, ще кажете какво се е променило, че сега е оптимистично. Само преди да обясня, ще кажа, че тези дни попаднах на едно парче на група, за която вече съм писал, която е тясно свързана пък с един световно известен музикант и творец, популяризатор на автентичната балканска музика в съвременни аранжименти – Емир Кустурица. Ще се сетите, че групата е Биело Дугме. Та тогава, като чух тази песен, ще ви дам линк към нея, се зачудих, защо му е на човек, ако ще и да е роден на Балканите, да слуша чалга. Не казвам, че всеки трябва да слуша и автентичен фолклор – не всеки го харесва, пък и всяко време си носи собствен ритъм и аранжимент. Но чалгата, като текст и ритъм, сравнена с една талантлива модерна обработка на автентичния музикален фолклор, просто няма никакъв шанс – поне при хора с елементарна музикална култура. Няма да обяснявам повече за тази песен – като я чуете, ще разберете какво съм имал предвид. А сега да обясня защо вече оптимистично за Евровизия. Ами защото тази година май отново ще се опитаме да пробием с модерна обработка и визия на автентични музикални ритми – пак представени от Елица и Стунджи. Звучи обнадеждаващо – не мислите ли. И за нашето участие и за качеството на самия конкурс, който, както вече съм споменавал, в последните години започна да става много стерилен и ялов.

Ако ми следите писането редовно, сигурно ще се сетите, че това не е първата ми статия, посветена на песенния конкурс Евровизия. И сигурно ще забележите промяната в позицията – тогава заглавието ми беше За Евровизия песимистично, ще кажете какво се е променило, че сега е оптимистично. Само преди да обясня, ще кажа, че тези дни попаднах на едно парче на група, за която вече съм писал, която е тясно свързана пък с един световно известен музикант и творец, популяризатор на автентичната балканска музика в съвременни аранжименти – Емир Кустурица. Ще се сетите, че групата е Биело Дугме. Та тогава, като чух тази песен, ще ви дам линк към нея, се зачудих, защо му е на човек, ако ще и да е роден на Балканите, да слуша чалга. Не казвам, че всеки трябва да слуша и автентичен фолклор – не всеки го харесва, пък и всяко време си носи собствен ритъм и аранжимент. Но чалгата, като текст и ритъм, сравнена с една талантлива модерна обработка на автентичния музикален фолклор, просто няма никакъв шанс – поне при хора с елементарна музикална култура. Няма да обяснявам повече за тази песен – като я чуете, ще разберете какво съм имал предвид. А сега да обясня защо вече оптимистично за Евровизия. Ами защото тази година май отново ще се опитаме да пробием с модерна обработка и визия на автентични музикални ритми – пак представени от Елица и Стунджи. Звучи обнадеждаващо – не мислите ли. И за нашето участие и за качеството на самия конкурс, който, както вече съм споменавал, в последните години започна да става много стерилен и ялов.

Писал съм досега много в блога си за силата на хубавата музика, за това, как може да ни връща в спомените, да ни създава приятни емоции и моменти. Но едно от най-ценните качества на хубавата песен – с хубава музика и смислен текст – е това, че тя може да бъде и едно прекрасно послание към близък или любим човек. Понякога една хубава песен може да каже на човека, на когото държим, с когото ни свързват общи изживявания и спомени, или пък на човек, който искаме да ни забележи и да стане част от нашия живот, много повече, отколкото могат да кажат думите. Предполагам, случвало ви се е поне веднъж приятел от студентските или ученическите години да качи на стената ви във фейсбук песен – хубава, стара, може би малко позабравена, – песента може и да е без един ред коментар, без послание. Но и двамата прекрасно знаете, че зад музиката и текста се крие едно много дълбоко и силно послание – за изживени хубави мигове, за споделени силни моменти. Същото е и с любимите хора. Музиката играе огромна роля в живота на всяка влюбена двойка. Едва ли има двойка, която да няма своята си песен. Е, понякога посланието, което изпращаме с тази песен, на любимия човек – без значение по какъв начин, дали ще е публикация на стената му във фейсбук, дали ще е музикален поздрав по радио или в някое заведение – често е много по-силно от това, което могат да само кажат думите. Колкото и силни да са те понякога.

Миналият ми материал, посветен на песните на Михаил Белчев, ме насочи към днешните размисли. Няма спор, че хубавият и смислен текст е нещо, без което няма как една песен да бъде стойностна. Разбира се, историята на поп музиката познава и случаи на тотални световни хитове, в които се повтаря безсмислен рефрен от няколко думи, а често и нечленоразделни звуци. Безспорен факт е обаче, че те най-често отшумяват за няколко месеца и после рядко някой се сеща за тях. Трайна следа в музиката оставят само песни, в които е факт симбиозата между хубавата музика и съдържателния текст. В посоката от миналия си пост обаче искам да поразсъждавам конкретно за хубавите български песни от миналото с хубави текстове. И липсващото днес в българската поп музика сливане между стойностен текст и хубава мелодия. Хубава музика се композира в последните години, спор няма, но истински хубавите текстове се броят наистина на пръсти. Аз лично се сещам само за няколко песни на Лили Иванова, която е известна със високия си критерий при подбора на текстове за песните си. Проблемът с текстовете на българските текстове е свързан на първо място с това, че често младите изпълнители действат на принципа направи си сам, смятат, че носят голям словесен потенциал и имат какво да кажат. Нека никой не се сърди, но най-често това не е така – нито имат какво да кажат, нито знаят как да го кажат. Историята на българската популярна музика е свидетелство за това, че хубави текстове на песни се пишат от утвърдени и качествени български поети или текстописци. Най-красивите текстове на песни са написани от най-големите ни поети. Затова моят призив към младите изпълнители е всеки да се занимава с каквото може – който може, да пее; който може, да пише текстове; а който можe, да прави музика. Универсални играчи почти няма.

За българските сватби нашия народ си има определени традиции. Например оркестър съпровожда семейството на младоженеца до дома на булката от където той трябва да я вземе, като и тъпче обувката с пари. Междувременно оркестъра надува главите на всички присъстващи с разнообразни ритми, понякога незнайно защо ориенталски вместо народни. За ресторанта, където се приемат всички гости обикновено се наема диджей, който пуска музиката. Аз не съм ходил на чак толкова много сватби, но ми е направило впечатление, че се пускат едни и същи песни. Музикалния свят е толкова разнообразен, непрекъснато се правят нови и нови неща, а по сватбите се слуша музика като шлагерите. Разбира се по-голямата част от нея е от родната чалга. Не знам на останалите как им изглежда, но аз като видя елегантен младоженец с красива булка, изтупани и издокарани оставам с впечатлението, че са хора от класа, възпитани и с маниери. След това се започват едни невероятни ориенталски танци с чупки в кръста, раздрусване на някои части от тялото и аз се потрисам от това как се забавляват хората. Много харесвам американския тип сватба. Там за самото подписване обикновено се наема цигулар или цял оркестър от струнни инструменти, който свири нежна и приятна мелодия, подходяща за този важен момент. За приема се наемат други музиканти, които обикновено свирят и пеят на живо, но доста по-различна музика от тази на родните фолк звезди.

За българските сватби нашия народ си има определени традиции. Например оркестър съпровожда семейството на младоженеца до дома на булката от където той трябва да я вземе, като и тъпче обувката с пари. Междувременно оркестъра надува главите на всички присъстващи с разнообразни ритми, понякога незнайно защо ориенталски вместо народни. За ресторанта, където се приемат всички гости обикновено се наема диджей, който пуска музиката. Аз не съм ходил на чак толкова много сватби, но ми е направило впечатление, че се пускат едни и същи песни. Музикалния свят е толкова разнообразен, непрекъснато се правят нови и нови неща, а по сватбите се слуша музика като шлагерите. Разбира се по-голямата част от нея е от родната чалга. Не знам на останалите как им изглежда, но аз като видя елегантен младоженец с красива булка, изтупани и издокарани оставам с впечатлението, че са хора от класа, възпитани и с маниери. След това се започват едни невероятни ориенталски танци с чупки в кръста, раздрусване на някои части от тялото и аз се потрисам от това как се забавляват хората. Много харесвам американския тип сватба. Там за самото подписване обикновено се наема цигулар или цял оркестър от струнни инструменти, който свири нежна и приятна мелодия, подходяща за този важен момент. За приема се наемат други музиканти, които обикновено свирят и пеят на живо, но доста по-различна музика от тази на родните фолк звезди.

Заради наближаващия хубав семеен и християнски празник, който всяко семейство ще празнува и всяко дете очаква цяла година, реших да напиша няколко думи за музиката, която може да ни вкара в Коледно настроение. Когато украсявам коледното дръвче и цялата къща винаги обичам да си слушам коледни песни. Много повдигат духа и помагат да усетиш празничното настроение дори да си имал тежък ден и някакви проблеми. Без значение дали са български или не, песните с тази тематика ни развеселяват и според мен са едно от важните неща, които трябва да присъстват в дома. Когато масата е сложена, всички са наредени около трапезата с вкусни ястия да се чува приятни коледни мелодии, които стоплят душата. Хората казват, че този празник прави всички по-добри, предизвиква повече усмивки по лицата ни. Сигурен съм, че музиката има голямо значение. Вчера когато влязох в един магазин близо до дома ми се уверих в това. Там работи една жена на възраст, но никога не ме поздравява нито ми казва довиждане, всеки път е намръщена и със строг поглед. Влязох да си взема хляб и нещо за пиене, вътре по радиото звучеше една много известна песен “Let it snow”. Още от вратата тя ме посрещна с усмивка и ме подкани да вляза. Беше много любезна, а когато платих ми пожела да изкарам весели празници и новата година да ми донесе здраве. Отвърнах на пожеланията и за първи път се тръгнах с усмивка на лице от този магазин.

Заради наближаващия хубав семеен и християнски празник, който всяко семейство ще празнува и всяко дете очаква цяла година, реших да напиша няколко думи за музиката, която може да ни вкара в Коледно настроение. Когато украсявам коледното дръвче и цялата къща винаги обичам да си слушам коледни песни. Много повдигат духа и помагат да усетиш празничното настроение дори да си имал тежък ден и някакви проблеми. Без значение дали са български или не, песните с тази тематика ни развеселяват и според мен са едно от важните неща, които трябва да присъстват в дома. Когато масата е сложена, всички са наредени около трапезата с вкусни ястия да се чува приятни коледни мелодии, които стоплят душата. Хората казват, че този празник прави всички по-добри, предизвиква повече усмивки по лицата ни. Сигурен съм, че музиката има голямо значение. Вчера когато влязох в един магазин близо до дома ми се уверих в това. Там работи една жена на възраст, но никога не ме поздравява нито ми казва довиждане, всеки път е намръщена и със строг поглед. Влязох да си взема хляб и нещо за пиене, вътре по радиото звучеше една много известна песен “Let it snow”. Още от вратата тя ме посрещна с усмивка и ме подкани да вляза. Беше много любезна, а когато платих ми пожела да изкарам весели празници и новата година да ми донесе здраве. Отвърнах на пожеланията и за първи път се тръгнах с усмивка на лице от този магазин.

Предполагам ще се съгласите, че текста на една песен не винаги е от голямо значение. В твърде много случаи текста се явява само като една притурка към музиката на песента. В смисъл, че песен с много глупав текст става страхотен хит и се задържа в музикалните класации достатъчно време, за да се запомни от слушателите. Не знам на какво се дължи този факт, но вероятно хората не се вслушват, може даже да се каже, че те слушат, но не чуват и така се раждат големите хитове с елементарна мелодия и глуповат текст. Понякога за това допринасят различните радия, които нон-стоп въртят едни и същи песни до писване. Подсъзнателно обаче когато слушаш едно и също нещо няколко пъти го запомняш и дори може да си въобразиш, че ти харесва. Случвало ми се е даже неволно на ум да си тананикам песен, която не харесвам и никога няма сам да се сетя да си пусна. Този тип парчета обикновено се задържат за един сезон и след това всички забравят за тях.

Съществува и другата страна на монетата, където е отредено място на вечните хитове. Песни с красива мелодия и дълбок текст, които запомняш от първия път, в който ги чуеш. Някои от тези песни слушаме вече 20 години, че дори повече. Предполагам всеки моментално се сеща за заглавия от творчеството на Мадона, Майкъл Джексън, Стинг, Роксет, както и за някои български вечни хитове на Щурците, Сигнал, Лили Иванова, ФСБ и всички останали, които сте слушали в тийнейджърските си години.