Петър Стоилов

Избрах да ви споделя за новата ми любима песен, не просто защото е постоянно на repeat в главата и плейъра ми, но и защото носи много силно послание. През август тя вече е голям хит и е по всички радиостанции. Ала заслушвали ли сте се и разбита ли за какво пее Beyonce в песента „Wont break my soul”?

Текстът не е за разбита любов, както може да предположите от заглавието. Всъщност в него няма нищо романтично или сърцераздирателно. Става въпрос за една доста тривиална ситуация, която в днешно време е бич – за психика и физика. А всичко това се засили и през последните две години. Стресът, причинен от тревогите в работа и прекомерното претоварване – това е главното, около което е „Wont break my soul”. Всъщност може да се тълкува, че душата няма да бъде счупена от прекомерните часове, прекарани на работното място. Решението е лесно – подаване на молба за напускане. А важното – това е времето с любимите хора.

Някъде бях попаднал, че този хит на Beyonce ще доведе до масово напускане на служители, особено чернокожи, в САЩ. Но не вярвам, че е чак такъв феномен. Всичко все пак трябва да е премислено и смяната на работа не бива да е продиктувана просто от песен – трябва да се помисли и за бъдещето.

И в тази връзка, продължавам да слушам с интерес излизащите песни на кралица B от последния ѝ албум – надявам се вече да сме израснали моментите на раздяла и любов и вече да се пее за обществото!

Избрах да ви споделя за новата ми любима песен, не просто защото е постоянно на repeat в главата и плейъра ми, но и защото носи много силно послание. През август тя вече е голям хит и е по всички радиостанции. Ала заслушвали ли сте се и разбита ли за какво пее Beyonce в песента „Wont break my soul”?

Текстът не е за разбита любов, както може да предположите от заглавието. Всъщност в него няма нищо романтично или сърцераздирателно. Става въпрос за една доста тривиална ситуация, която в днешно време е бич – за психика и физика. А всичко това се засили и през последните две години. Стресът, причинен от тревогите в работа и прекомерното претоварване – това е главното, около което е „Wont break my soul”. Всъщност може да се тълкува, че душата няма да бъде счупена от прекомерните часове, прекарани на работното място. Решението е лесно – подаване на молба за напускане. А важното – това е времето с любимите хора.

Някъде бях попаднал, че този хит на Beyonce ще доведе до масово напускане на служители, особено чернокожи, в САЩ. Но не вярвам, че е чак такъв феномен. Всичко все пак трябва да е премислено и смяната на работа не бива да е продиктувана просто от песен – трябва да се помисли и за бъдещето.

И в тази връзка, продължавам да слушам с интерес излизащите песни на кралица B от последния ѝ албум – надявам се вече да сме израснали моментите на раздяла и любов и вече да се пее за обществото!

Чухте ли вече българската песен, която ще ни представи на следващата Евровизия? Първи и втори полуфинал на състезанието ще се проведа на 10 и 12 май в Стокхолм, като нашата страна ще участва във втория ден и ще сме 13-ти под ред.

Поли Генова има честта да защити името на България в тазгодишното издание на конкурса, като нейната песен вече е факт и носи името If Love Was A Crime. Голямо вълнение предизвика фактът, че в клипа на песента има сцени от сериала Под прикритие, но това предполагам, е, за да се популяризира по-успешно.

Интересно ми е обаче как ви се вижда изпълнението на Поли Генова. Допада ли ви? Одобрявате ли го за Евровизия? Смятате ли, че песента е подходяща?

Освен AronChupa… нищо. Нито мишките обичат албатроси, нито албатросите ще обърнат някакво внимание на мишките – там горе, откъдето в полет гледат към низките пълзящи твари на сушата, вперили поглед главно към морската шир. И може би тъкмо в това е смисъла на песента, която от известно време се подвизава в класациите по музикалните телевизии. Чух я още преди месеци и мислех, че ще е поредната песен, която ми допада, но остава непопулярна у нас. После разбрах, че греша.

Като изключим дълбокомисления текст 😉 в цялата му метафоричност и образност, концепцията и музиката си заслужават награда. Бих казал, че именно подобни „неочаквани“ парчета като звучене и клип са бъдещето на музикалната индустрия, а не момичетата, които се разсъбличат, не wiggle денса, който вече се изтърка, и не електроефектите и спец ефекти във видеата, които те карат да се запиташ дали не слушаш случайно марсианска музика.

След като срамно се оттеглихме от конкурсът за песен на Европа, изтъквайки редица причини, със затаен дъх очакваме неговия събрат – Детската евровизия ‘2014. Този път надеждата ни е в малката Крисия в изпълнение на песента „Детска планета“ с акомпанимента на пианата на гениалните близнаци Ибрахим и Хасан.

Много са положителните коментари за песента. Много са и похвалите за изпълнението на малката Крисия. Разбира се, сред мненията се открояват и тези за произхода на близнаците, но е факт, че децата творят, учат и се развиват в България, свирят за България и ще участват в конкурса като българи. Нали това е идеята – да сме единни и да пропуснем думата дискриминация, когато се отнася за дейни, талантливи и трудолюбиви деца.. Деца – най-чистите и невинни души, лишени от омраза и завист. Това е и посланието на песента:

„Ще бъде детска планета – без глад и страх, и война.(…) Ще бъде детска планета – мир, любов и светлина. Ще бъде детска планета – най-красивата мечта“

Запленен съм от песента. Ще стискам палци на 15 ноември, когато ще се проведе европейският конкурс. Но дори и да не спечелят нашите деца, представянето им е повече от достойно.

Имам една любима стара шведска група, казва се АББА, и съвсем скоро ще ви разкажа за нея, защото, мисля, че в историята на популярната музика няма друга група, която да е сътворила толкова безспорни и мелодични хитове. При това неостаряващи и постоянно актуални. Имам и една любима тяхна песен, която носи заглавието “Тhank You For The Music”, което в превод означава “Благодаря Ви за музиката”. Та това заглавие и тази песен са повод за днешните ми няколко реда – написани в познатия ви от последните ми материали есеистичен стил. Питали ли сте се някога – защото аз като човек, изкушен от хубавата музика, често се питам – колко много поводи има да благодарим за музиката на хората, които ни правят съпричастни към нейното богатство. Без значение какъв жанр е музиката. С музиката на практика е свързан целият ни живот. С нея са свързани и най-щастливите, и най-тъжните, и най-романтичните, и най-прозаичните, и най-щурите и още много най-спомени и изживявания на човек. Има ли значим момент от живот си, който да не свързвате с някаква определена мелодия или песен. Едва ли! Питали ли сте се какво биха били тези моменти без музика. Или по-скоро какви. Различни и със сигурност не толкова хубави. Затова ми се иска днес да ви предложа едно прекрасно концертно изпълнение на песента “Тhank You For The Music” и дружно да благодарим не само на изключителната шведска четворка за красивата музика, която са създали през годините, но и на всички, които по един или друг начин ни помагат да се докоснем до нея.

Сигурно ще ви учудя много, ако ви кажа, че не съм гледал тазгодишното издание на Евровизия – нито двете вечери с полуфиналите, нито вечерта на финалите. И сигурно вече се питате защо един любител на музиката не гледа един толкова популярен песенен конкурс. Ами просто е – защото съм любител на добрата музика. Пък да си кажем честно, Евровизия, макар и конкурс не за певци, а за песен, рядко изкарва песен, която да е разпознаваема, запеваема, абе с две думи – хубава. Ако се върнем назад в дългогодишната история  на конкурса,  няма да можем да извадим повече от четири-пет песни, които що-годе стават, а пък такива, които и до днес са образци за хубава музика, даже съвсем може да не намерим. Други години съм гледал върволицата от европейски певци, които в повечето случаи пеят някакви посредствени песни, докато чакам появата на нашите участници – тая година обаче реших да си го спестя. Не само защото си беше почти ясно, че нашата кандидатка Софи Маринова – и по музикални, пък и по геополитически причини – или няма да стигне до финалите, или ако стигне, ще е много измъчено. А и защото този конкурс от самото си създаване, с много редки изключения, почти никога не е бил поле, на което да се бият естетически постижения, а е поле, на което се въртят някакви договорки от немузикално естество. А съгласете се, че един такъв контекст, в която и да е област на живота, още по-малко в изкуството, няма как да стимулира появата на  качествен продукт.

Сигурно ще ви учудя много, ако ви кажа, че не съм гледал тазгодишното издание на Евровизия – нито двете вечери с полуфиналите, нито вечерта на финалите. И сигурно вече се питате защо един любител на музиката не гледа един толкова популярен песенен конкурс. Ами просто е – защото съм любител на добрата музика. Пък да си кажем честно, Евровизия, макар и конкурс не за певци, а за песен, рядко изкарва песен, която да е разпознаваема, запеваема, абе с две думи – хубава. Ако се върнем назад в дългогодишната история  на конкурса,  няма да можем да извадим повече от четири-пет песни, които що-годе стават, а пък такива, които и до днес са образци за хубава музика, даже съвсем може да не намерим. Други години съм гледал върволицата от европейски певци, които в повечето случаи пеят някакви посредствени песни, докато чакам появата на нашите участници – тая година обаче реших да си го спестя. Не само защото си беше почти ясно, че нашата кандидатка Софи Маринова – и по музикални, пък и по геополитически причини – или няма да стигне до финалите, или ако стигне, ще е много измъчено. А и защото този конкурс от самото си създаване, с много редки изключения, почти никога не е бил поле, на което да се бият естетически постижения, а е поле, на което се въртят някакви договорки от немузикално естество. А съгласете се, че един такъв контекст, в която и да е област на живота, още по-малко в изкуството, няма как да стимулира появата на  качествен продукт.

Предполагам ще се съгласите, че текста на една песен не винаги е от голямо значение. В твърде много случаи текста се явява само като една притурка към музиката на песента. В смисъл, че песен с много глупав текст става страхотен хит и се задържа в музикалните класации достатъчно време, за да се запомни от слушателите. Не знам на какво се дължи този факт, но вероятно хората не се вслушват, може даже да се каже, че те слушат, но не чуват и така се раждат големите хитове с елементарна мелодия и глуповат текст. Понякога за това допринасят различните радия, които нон-стоп въртят едни и същи песни до писване. Подсъзнателно обаче когато слушаш едно и също нещо няколко пъти го запомняш и дори може да си въобразиш, че ти харесва. Случвало ми се е даже неволно на ум да си тананикам песен, която не харесвам и никога няма сам да се сетя да си пусна. Този тип парчета обикновено се задържат за един сезон и след това всички забравят за тях.

Съществува и другата страна на монетата, където е отредено място на вечните хитове. Песни с красива мелодия и дълбок текст, които запомняш от първия път, в който ги чуеш. Някои от тези песни слушаме вече 20 години, че дори повече. Предполагам всеки моментално се сеща за заглавия от творчеството на Мадона, Майкъл Джексън, Стинг, Роксет, както и за някои български вечни хитове на Щурците, Сигнал, Лили Иванова, ФСБ и всички останали, които сте слушали в тийнейджърските си години.