Петър Стоилов

Повече от 30 години Клод Франсоа не е между живите, но продължава всяка година да продава около половин милион дискове. Той се превръща в краля на френското диско. Неотделима част от неговия успех са трудолюбието, предприемчивостта и постоянният му стремеж към съвършенство. Той е недоволен и от гласа си, и от начина, по който изглежда, но довеждал до истински екстаз хиляди фенове. Песента му Comme d’habitude има над трийсет кавърверсии, в това число и от Франк Синатра. В действителност малцина знаят, че My Way е версия на прочутия френски хит.

Френските слушатели за първи път чуват името му в началото на 60-те години на миналото столетие и до момента много радиостанции продължават да излъчват неостаряващия му хит, който в превод означава Както обикновено.

Роден в семейство на хора с отношение към музиката, Клод има едно безгрижно и щастливо детство. През 1956 година баща му заболява и на младежа му се налага да започне работа като банков служител. От началото обаче той гледа на това си занимание като на нещо временно, начин да изкара прехраната на семейството си.

И в крайна сметка любовта към музиката, а и талантът му надделяват и той се включва в оркестъра на Луи Фрозио. Кариерата му на певец по нощните клубове съвсем не го удовлетворява, световната сцена го привличала като магнит. Но като начало решава да покори Париж. Точно по това време в световната музика се случват големи промени – американския рокендрол буквално взривява френската естрадна музика. Туистът и джайвът са в пика на популярността си. Култово за младежите става предаването “Здравейте, приятели”, в което на френски се изпълняват знаменити световни шлагери. Младият и амбициозен изпълнител се опитва бързо да намери ниша в тази среда. Първата му плоча, записана през 1962 г. под псевдонима Коко, обаче се превръща в голям провал.

Но неуспехът не го срива. Той е решен повече отвсякога да постигне мечтата си – световна слава. И тя не закъснява – идва с песента Belles belles belles. Когато тя прозвучава в “Здравейте, приятели”, всички разпознават в него голямата звезда. Още през лятото на същата година песента вече оглавява всички класации. И започва истинската кариера на знаменития Клод Франсоа.

Ив Монтан е от хората, които успяват да вземат от живота, всичко, което им предложи. Дяволски ревнив – в яростта си е успявал да наговори много излишности, но когато му минело, той можел да произнесе толкова ласкави и страстни слова, че винаги му прощавали. Жените го обожавали заради неистовата му енергия в движенията и жестовете, заради очите му, от които бликала лъчезарна светлина, за тоналността на красивия му глас, заради нежните му и крепки обятия – раждащи страст, която прониква в душата и пронизва сърцето.

Изкуството и жените са неразделни в живота му. Той е бил и велик певец, и актьор, и любовник.

Пътят му започва не особено артистично – първо е помощник-фризьор, а после пристанищен работник. Началото на певческата му кариера е в не особено големи и престижни вариетета и ресторанти. Когато е на седемнайсет години за първи път се появява артистичният му псевдоним Ив Монтан, който замества рожденото му име Иво Леви.

1941-ва е годината, в която започва да расте популярността на младия певец. Следват изяви по радиото и турне във Франция. А през 1944-та година е първата му изява в Париж – в зала АБС. Огромна роля не само в творческото му израстване, но и в личния му живот изиграва срещата му с Едит Пиаф. Тя е толкова впечатлена от таланта на младия марсилец, че е твърдо решена да го направи истинска звезда. И наистина успява да го научи – не само на онова пеене, което го прави велик, но и  да обича жените, да не се бои да покаже любовта си в целия й плам, да се чувства леко и естествено в страстта си.

Следват стотици хитове, хиляди концерти пред фанатизирани почитатели, участие в кино продукции и страстни истории с едни от най-красивите и желани жени – Мерилин Монро, Симон Синьоре, международни скандали… След всичко това обаче остава едно име световна легенда. Много красиви песни и талантливи роли в киното.