Петър Стоилов

Виенската филхармония е изключително престижен оркестър с богата история и славна традиция в света на класическата музика. Основана през 1842 година във Виена, Австрия, тази оркестрова група се нарежда сред най-известните и влиятелни музикални ансамбли в света. Виенската филхармония се отличава с изключително виртуозни изпълнения на произведения на класически австрийски композитори и нейните концерти са върхови събития в музикалния календар.

Основната дейност на оркестъра е свързана с изпълнението на класическа музика от майстори като Волфганг Амадеус Моцарт, Лудвиг ван Бетовен, Йохан Себастиан Бах и много други. Виенската филхармония е известна с изключителния си музикален талант и способността си да пресъздава красотата и емоцията на тези музикални произведения.

Едно от най-известните събития, свързани с Виенската филхармония, е нейният Новогодишен концерт. Този концерт е станал истинска световна институция и се излъчва по целия свят. В него оркестърът изпълнява валсове и други класически композиции, поднесени с изключителен елегантен стил и шарм.

Освен Новогодишния концерт, Виенската филхармония участва в множество други музикални събития във Виена и по света. Тя има своя собствена концертна зала, известна като „Музикверайн“, където изпълнява множество концерти и записва музикални произведения. Залата е символ на великолепието и културното наследство на Виена като музикална столица на света.

Виенската филхармония не само изпълнява музика, но и спомага за запазването и разпространението на класическата музикална традиция. Този оркестър продължава да вдъхновява поколения от музиканти и меломани с невероятната си музика и изключителен талант. Тя е живо доказателство за това, че музиката може да обедини хора и да създаде красота, която преодолява времето и граници.

Днес ще ви запозная с един от любимите ми музиканти и композитори, изнасял нееднократно концерти в България през последните петнайсетина години. Става дума за сръбския музикант и композитор Горан Брегович. Той е доста популярен в страните от Източна Европа още от ранните си рокаджийски години, когато е част от сръбската група “Биело Дугме”. Истинската слава обаче го настига доста по-късно, когато вече е попреминал 40-те години, с музиката, която той написва за филма на Емир Кустурица “Аризонска мечта”. По всички световни радиостанции зазвучава песента на Брегович “In A Death Car” в изпълнение на бащата на пан рока Иги Поп и това е билетът на Брегович към световната слава. Днес той е един от най-значимите автори на филмова музика – след “Аризонска мечта” Кустурица му поверява и музиката за следващия си филмов проект “Ъндърграунд”, за филма “Кралица Марго” на френския режисьор Патрис Шеро Брегович пък създава една наистина величествена музикална творба с елементи на рок. Това, с което е най-известен обаче, не са нито филмовата му музика, нито студийните записи и албуми, а изпълненията на живо и гастролите по цял свят с популярния “Оркестър за сватби и погребения”. Уникални живи изпълнения на авторската му музика, която е блестяща смесица от балкански ритми и цигански мотиви, пъстър сбор от различни инструменти и уникалните гласове на мъжкия хор и народни певици. И, разбира се, както във всеки успешен световен проект, и в този има българска връзка – през различните години в музикалната трупа на Брегович преминават четири български народни певици, възпитанички на държавния ансамбъл “Филип Кутев” и никак няма да е пресилено твърдението, че техните уникални гласове и изпълнения имат немалка заслуга за неговия успех. Предлагам ви едно изпълнение на “Биело Дугме” от историческия им концерт през 2005 г. на стадиона в Сараево – и Горан Брегович е на сцената!

Група Акага ще празнува 20 години професионална кариера на сцената. Зад тази внушителна цифра се крият години на упорит труд, през които момчетата от групата се доказаха като талантливи музиканти, уникални таланти и истинска гордост за българската музика. За цели 20 години Акага не слязоха от сцената и продължават да пълнят зали и клубове с изпълненията си. Успяха да създадат многобройни фенове, които ги подкрепят и заради които те продължават да правят албуми.

На 7-ми декември формацията отбеляза годишнината си с голям концерт в Националния Дворец на Културата. Там те  представиха най-големите хитове от новия си албум, който излезе точно в деня на концерта. Гости на шоуто бяха Графа, Любо Киров, Хилда Казасян и Калин Вельов, които изпълниха няколко песни с групата. Присъстваха близки приятели на групата като Димитър Ковачев – Фънки и Стефан Чобанов. Преди година Веско Панталеев – Ешкенази записа с Акага песента „Те нямат вина”, вдъхновена от каузата на Уницеф за децата без семейство и дом. Той пристигна от турнето си в Япония за концерта и беше специален гост на събитието. Трима бивши члена на групата изсвириха с тях на сцената „Cuba libre”. Освен на уникалните изпълнения публиката се радваше на оформлението и сценичното представяне, което успя да разкаже малка част от дълго градената история на група Акага. Концерта се проведе от 20.00 часа и беше напълно достъпен за публиката, като цената на билетите варираше от 10 до 30 лева.

Предполагам, тези от вас, които смятат музиката не само за приятен звук за ушите, а за необходимост и начин да изразиш себе си, ще си спомнят как, когато сме били деца всеки от нас си е имал музикален идол. Човек или група на които сме подражавали, на които сме се възхищавали и сме мечтали да бъдем като тях. Аз лично по пътя на тийнейджърските години облепях стаята си с разнообразни плакати на групи и певци, които отразяваха на каква вълна съм в момента. Купувахме си тениски, чанти, шапки с името на любимата група или певец. Хубави времена бяха. Разбира се, че много лесно идола можеше да бъде сменен, когато някой друг направи по-добро парче. Но тогава поне имаше на кой да се радваш, хората правеха изкуство, нямаше значение каква музика точно ти харесва, във всеки стил имаше по някоя ярка звезда. Сега като погледна какви са музикалните тенденции и направо се плаша. На кой да подражават децата: на Лейди Гага, която за мен е напълно изтрещяла или на някоя местна провинциалистка, наскоро сдобила се с нов бюст. Положението е плачевно, дори трагично, как се загуби някъде неусетно във времето качеството.

За сега имам надежда само за класическата музика. Наскоро разбрах, че в България ще идва известен италиански музикант, дори се заинтересовах и слушах няколко негови изпълнения обещава да бъде много добър.

Предполагам, тези от вас, които смятат музиката не само за приятен звук за ушите, а за необходимост и начин да изразиш себе си, ще си спомнят как, когато сме били деца всеки от нас си е имал музикален идол. Човек или група на които сме подражавали, на които сме се възхищавали и сме мечтали да бъдем като тях. Аз лично по пътя на тийнейджърските години облепях стаята си с разнообразни плакати на групи и певци, които отразяваха на каква вълна съм в момента. Купувахме си тениски, чанти, шапки с името на любимата група или певец. Хубави времена бяха. Разбира се, че много лесно идола можеше да бъде сменен, когато някой друг направи по-добро парче. Но тогава поне имаше на кой да се радваш, хората правеха изкуство, нямаше значение каква музика точно ти харесва, във всеки стил имаше по някоя ярка звезда. Сега като погледна какви са музикалните тенденции и направо се плаша. На кой да подражават децата: на Лейди Гага, която за мен е напълно изтрещяла или на някоя местна провинциалистка, наскоро сдобила се с нов бюст. Положението е плачевно, дори трагично, как се загуби някъде неусетно във времето качеството.

За сега имам надежда само за класическата музика. Наскоро разбрах, че в България ще идва известен италиански музикант, дори се заинтересовах и слушах няколко негови изпълнения обещава да бъде много добър.