Петър Стоилов

Едва ли има някой от нас, на който не му се е случвало да усети земетресение. На нашата географска ширина не случайно  се е случвало да има сериозен трус, но за щастие сме се разминавали със сравнително по-малки разрушения и бедствия. Балканският регион е на трето място в света по сеизмична активност. Това е и причината да чуваме често за земетръси в съседните Турция, Гърция, Сърбия и у нас.

Наскоро отново ни залюля. Земетресението бе усетено най-силно в Южна България. Лично мен ме свари у дома. Бях на балкона и изведнъж забелязах, че прозорците се тресат. В първия момент се зачудих защо, но след като осъзнах, че и подът се тресе, разбрах, че това е земетресение. Въпреки, че беше доста силничко реших, че няма причина да излизам навън.

Малко след това се замислих как точно приемаме опасността при земетресение. Голяма част от хората веднага бързат да седнат на компютъра и да споделят какво се е случило и как са се почувствали. А какво ли би станало, ако нещо наистина сериозно се случи във времето докато пишат в Интернет? Не мисля, че си даваме сметка за тези неща. Все пак това е явление, което не може да се предвиди, а просто се случва. Така, че следващият път, когато усетите, че земята се люлее, би било добре да обърнете внимание на основните инструкции за безопасност – да застанете под маса или до стената, а след като трусът отмине да излезете навън, но без да използвате асансьора. Нямате нужда от Интернет – той няма да спаси живота ви, нито да погъделичка егото ви в такъв момент.

Както много от вас знаят, Интернет си ми е страст още преди да започна да водя този блог. Имам много и различни проекти, някои успешни, други – не толкова, но създаването на сайтове си остана мое хоби и се превърна в начин за печелене на пари.

Доскоро сайтовете ми бяха пръснати из различни хостинг доставчици – по сървъри на българска, американска и немска почва. Мислех си, че така е по-сигурно за мен и бизнеса ми, защото дори един от сървърите да се срути, това няма да повлияе на останалите сайтове. Обаче… си излиза много солено откъм разходи.

През последните месеци обмислях дали не е време да събера повечето си проекти на едно място, за да не ми струва толкова скъпо, но как все пак да не загубя тази сигурност, заради която ги бях разпръснал така. Започнах да чувам все по-добри неща за ICN и услугата, която въведоха за пръв път у нас – Клауд хостинг . Всъщност се оказа, че това е точно услугата, от която имам нужда.

При Cloud хостинга, файловете ми – респективно сайтовете, не се съхраняват на едно единствено място , така че ако съответният сървър падне, да падат и моите сайтове. При тази услуга, ако даден сървър откаже, веднага работата му поема друг, на който файловете ми се копират и потребителите могат изобщо да не усетят промяна в работата на сайта. Ъптайма, който е заложен в услугата е много по-висок, отколкото при споделения хостинг или наетите сървъри.

Хубаво, ама как ми спестява пари? Събирайки повечето си сайтове на един акаунт в ICN.bg, аз няма да плащам за всеки поотделно, нито ще плащам по някаква определена схема, а ще си плащам само толкова, колкото изразходвам като ресурси. Тоест, ако ми се наложи бих могъл да увелича даден ресурс за известно време, а след като натоварването от посетители падне, отново да го намаля. Накрая ще платя точно толкова, колкото съм ползвал.  Ако ви интересува колко ще спестя, прехвърляйки се на клауда, ще ви кажа: повече от 50% от досегашните ми разходи. Разбира се, причината не е само в изброените досега неща, а  и защото ICN се стараят сериозно да поддържат цените си ниски, всъщност те са доста по-ниски от хостингите в САЩ.  Очаквах да ги вдигнат при последното увеличение на тока – но не се случи. Вместо това пуснаха промо код, който смъкваше цената за споделен хостинг през лятото с още 30%.

Аз съм човек-перфекционист и винаги намирам кусури както в чуждата, така и в своята работа, но засега мога да кажа само добри неща за тази компания и услуга, и да я препоръчам.  Надявам се и занапред да продължаваме да си сътрудничим така успешно.

Напоследък след шума в всички видове медии за шистовия газ, се появи нов такъв шум за международното търговско споразумение за борба с фалшификациите – ACTA. Много интересна реакция на обществото наблюдаваме. Хората започнаха да се държат като, че ли ще им се отнеме нещо много ценно, аз не мога да кажа дали това е истина или са конспиративни слухове, но идеята за авторските права донякъде е оправдана. Определено трябва да има орган, който да наблюдава за кражба на авторските права, но това в никакъв случай не трябва да се разбира погрешно – ако е намесено посягане върху неприкосвеността на личната информация, то това е нарушение на човешките права. Гадаенето идва от това, че не се знае конкретния текст, което включва това споразумение, а друг признак, който поражда съмнения е, че то се е подписало тайно. Защо трябва да е тайно? От тук идват и въпросите на обикновения гражданин – щом обществото не трябва да знае за него, значи до известна степен ще засегне неговите интереси. Ако слуховете се окажат вярни, а именно, че ще могат да се предоставят данни за потребителите от интернет доставчиците и че ще има глоби и присъди за споделяне на музика, филми и т.н., определено това е в ощърб на обикновения потребител и това споразумение е само в изгода на големите компании, които ще могат да завеждат дела за щяло и нещяло. До известна степен това обезсмисля и цялата идея на интернет като свободно пространство, където потребителите могат да черпят информация и да обменят опит. Разбирам всички продуценти, изпълнители и всички в музикалния бизнес, но съм убеден, че хората, които наистина харесват тяхното творчество и продукти, ще си купуват албумите, а и те го правят и в момента. Пък и интернет е идеалното място за разпространение на всякаква медия. Самото споделяне и безплатна реклама на продукта. Това е моето мнение.