Краят на една ера в историята на сериалите
През последните години сериалите придобиха много голяма популярност сред хората. Много повече се предпочита да се гледат сериали, отколкото традиционни, пълнометражни филми. И това е може би така, защото в днешно време хората имат много по-голяма необходимост от бързина и динамика, дори и в това, с което би трябвало да се забавляват. Защото животът ни е забързан. Искаме да поемаме максимално много информация за минимално малко време и да бъдем непрекъснато с жив интерес към това, което гледаме. Защото в противен случай бързо губим интерес и вниманието ни се насочва към съвсем различни странични неща.
Но ерата на сериалите претърпява своите трансформации. Ако преди сериалите са се делели на сапунени, ситкоми и киминални, които съответно са били с различна продължителност, то днес вече има тенденцията да се правят епизоди с продължителността на пълнометражен филм. Но за сметка на това с приключването на един от най-популярните сериали последното десетилетие – Игри на тронове, смятам че ще се приключи с ерата на дългогодишните сериали, а ще се залага само на два три сезона, в които да се разгърне цялата идея и сюжет на сценария, но това да се случва максимално стегнато и задържащо вниманието, без да се губи фокусът.
Хората като че ли вече се умориха да следят един сериал с години, а той все повече да ги разочарова с всеки нов епизод, който единствено цели да акумулира интереса и средствата, които е генерирал от самото си създаване.
Ще се радвам да чуя и вашето мнение по въпроса. Гледате ли сериали и дали ви омръзва в един момент и губите интерес към тях?
Музиката във филмите
Всички хубави филми задължително имат и много добра музика. Някои от тях остават във времето като истинска класика.
В ерата на нямото кино зрителят трябва да прави догадки, за това какво всъщност се случва в дадени моменти от филма, актьорите съответно са били много по-обременени с играта, която трябва да направят, използват се повече жестове с ръце крака и общо взето цялото тяло е включено в изиграването на проста сцена, за да може тя да бъде смешна. Ако мога да направя един малък коментар бих казал, че на някои неми филми можеш да се разсмееш от сърце, докато някои съвременни продукции са толкова глупави, че не знаеш да се смееш ли, да плачеш ли, а те имат всички улеснения в лицето на музиката, която помага да се пресъздаде както тъжен, така и весел момент.
Несъмнено всички филми запомнили се като незабравими и останали актуални и до днес, са постигнали това въздействие върху публиката благодарение на изключителна филмова музика. Никой не е забравил „Кръстника”, „Туин Пийкс”, „Титаник”, „Армагедон”, „Индиана Джоунс” и безброй други, които съм сигурен, че вие знаете и когато се случи по телевизията да дават някои стар филм, сядате и се наслаждавате за пореден път на истински музикални шедьоври. Истината е, че музиката е чувство, една песен, понякога дори само кратка мелодия, може да те накара да чувстваш. Било то радост, тъга или дори да те накара просто да се усмихнеш. Музиката остава едно от най-добрите и колоритни изразни средства, с което можеш да кажеш почти всичко.