Петър Стоилов

Чухте ли вече българската песен, която ще ни представи на следващата Евровизия? Първи и втори полуфинал на състезанието ще се проведа на 10 и 12 май в Стокхолм, като нашата страна ще участва във втория ден и ще сме 13-ти под ред.

Поли Генова има честта да защити името на България в тазгодишното издание на конкурса, като нейната песен вече е факт и носи името If Love Was A Crime. Голямо вълнение предизвика фактът, че в клипа на песента има сцени от сериала Под прикритие, но това предполагам, е, за да се популяризира по-успешно.

Интересно ми е обаче как ви се вижда изпълнението на Поли Генова. Допада ли ви? Одобрявате ли го за Евровизия? Смятате ли, че песента е подходяща?

Приятелите й я наричат Нана, така става известна и за почитателите си. Иначе рожденото име на една от най-известните в света гръцки певици е Йоана Мускури. За своята дълга кариера тя е пяла с някои от най-известните имена на световната сцена, като Демис Русос, Хулио Иглесиас, Сакис Рувас, Антонис Ремос.

А когато е започвала с пеенето, преподавателите й дори не са били съвсем убедени, че има талант за това.

Професионалното й обучение в музиката започва в Атинската консерватория – там професорът й се опитва ултимативно да й наложи да изпълнява само класическа музика, за да не повреди гласа си, но Нана не била от тези, които се поддават на указания, и настойчиво пробва да пее в различни жанрове, благодарение на което се появява на сцената на атинския клуб “Заки”.

Вече през 1959 г. е избрана за участие в първия национален фестивал за гръцка песен. На него тя изпълнява две песни, които печелят първо и второ място.

Скоро идва призът от фестивала в Барселона, награда от филмовия фестивал в Берлин за документален филм, в който тя изпълнява песента.

През 1961 година излиза и златният й албум – “Бялата роза на Атина”, разпродаден в милионни тиражи. Именно той се превръща във визитната картичка на гръцкото момиче.

Междувременно Мускури започва да учи активно няколко езика, за да може максимално да преведе гръцката култура на своите задгранични почитатели. Подписва договор с фирмата Philips-Fontana и започва гастроли из цяла Франция.

След две години е участието й на фестивала “Евровизия”, където не успява да се пребори за приза, но за сметка на това печели поклонници от Франция, Белгия и Италия. По това време записва съвместен албум с Хари Белафонте, който се казва “Вечер с Белафонте и Мускури” и заедно обикалят редица американски и канадски градове. Именно той я учи чрез песните си да предава своето усещане за любов, мир и надежда.

По време на цялата си кариера гръцката певица се ползва с невероятна популярност – прави опити да завладее не само англоезичната публика, но записва албуми и на испански, португалски, немски, италиански. И дисковете й на всички езици се продават в огромни тиражи.

За петдесет години на сцената изпява 500 песни на 15 езика и продава над 300 милиона диска. Последният й концерт е в Гърция, в театър “Herodes Atticus”, през 2008 г.

Днес певицата е на 79 години. Посланик на ЮНЕСКО и доскоро евродепутат.

Приятелите й я наричат Нана, така става известна и за почитателите си. Иначе рожденото име на една от най-известните в света гръцки певици е Йоана Мускури. За своята дълга кариера тя е пяла с някои от най-известните имена на световната сцена, като Демис Русос, Хулио Иглесиас, Сакис Рувас, Антонис Ремос.

А когато е започвала с пеенето, преподавателите й дори не са били съвсем убедени, че има талант за това.

Професионалното й обучение в музиката започва в Атинската консерватория – там професорът й се опитва ултимативно да й наложи да изпълнява само класическа музика, за да не повреди гласа си, но Нана не била от тези, които се поддават на указания, и настойчиво пробва да пее в различни жанрове, благодарение на което се появява на сцената на атинския клуб “Заки”.

Вече през 1959 г. е избрана за участие в първия национален фестивал за гръцка песен. На него тя изпълнява две песни, които печелят първо и второ място.

Скоро идва призът от фестивала в Барселона, награда от филмовия фестивал в Берлин за документален филм, в който тя изпълнява песента.

През 1961 година излиза и златният й албум – “Бялата роза на Атина”, разпродаден в милионни тиражи. Именно той се превръща във визитната картичка на гръцкото момиче.

Междувременно Мускури започва да учи активно няколко езика, за да може максимално да преведе гръцката култура на своите задгранични почитатели. Подписва договор с фирмата Philips-Fontana и започва гастроли из цяла Франция.

След две години е участието й на фестивала “Евровизия”, където не успява да се пребори за приза, но за сметка на това печели поклонници от Франция, Белгия и Италия. По това време записва съвместен албум с Хари Белафонте, който се казва “Вечер с Белафонте и Мускури” и заедно обикалят редица американски и канадски градове. Именно той я учи чрез песните си да предава своето усещане за любов, мир и надежда.

По време на цялата си кариера гръцката певица се ползва с невероятна популярност – прави опити да завладее не само англоезичната публика, но записва албуми и на испански, португалски, немски, италиански. И дисковете й на всички езици се продават в огромни тиражи.

За петдесет години на сцената изпява 500 песни на 15 езика и продава над 300 милиона диска. Последният й концерт е в Гърция, в театър “Herodes Atticus”, през 2008 г.

Днес певицата е на 79 години. Посланик на ЮНЕСКО и доскоро евродепутат.

Сигурно сте чували оня стар анекдот, дето в пъкъла пред казана на българите няма пазач, щото те сами се следели, и ай някой се навдигне, съсед от казана му помагал пак да поеме към къкрещата течност. Такива ти му работи български, при това пък и съвсем верни. Не веднъж и два пъти съм писал за “Евровизия” – къде повече критично, къде по-малко, понякога с идеи, но винаги принципно и без заяждане на дребно. И предварително – от критика пост фактум никой не бере плодове, а само печал. Е, отмина и тазгодишното издание на песенния конкурс на Стария континент с участието на Стунджи и Елица. Ако си спомняте, даже писах за това, как първоначално спечелилата песен беше подменена в движение заради неуредените авторски права с чуждестранен композитор и така се наложи да се изпълнява компромисно втората песен, с която участваше дуетът в българското състезание, очевидно не толкова стойностна, колкото първата – но общо взето под знака “така трябвало да се случи”. Истината е, че с която и песен да бяха участвали Стунджи и сценичната му партньорка, трудно биха могли да повторят грандиозния си успех с песента “Вода” отпреди няколко години, когато се класираха на четвърто място, и участието им при всички случаи би изглеждало в сравнителен план като неуспех. Може и така да е – ама колко е редно колега да дава силно негативна, почти злобна оценка. При това от страниците на социалната мрежа. Говоря за статуса на Георги Христов, в който той една ли не нарича избирателно Елица некадърница и определя песента като пълен провал и срам за българската музика. Колко да е срам и наистина ли е по-голям от този да хвърляш кал по колега. И глупаво да се надяваш, че няма да се опръскаш. Наистина жалко.

Тъкмо се бях настроил оптимистично за тазгодишното българско участие на международния песенен конкурс Евровизия и ето, че типично по български в последния момент се оказа, че има неуредици, които правят невъзможно участието на Стунджи и Елица с песента “Кисмет” в конкурса. Заради неуредени авторски права с един от авторите на музиката, аржентинския музикант и продуцент Джонатан Тисей – не точно неуредени авторски права, а условия от негова страна да бъдат нанесени някои корекции, за да позволи песента да участва в надпреварата. Нещо, за което, оказа се, чисто технически няма време, тъй като всички песни, които ще участват на Евровизия, до броени дни трябва да бъдат изпратени в окончателния си вариант, също и клиповете към песните. С което надеждите ни да участваме с една различна и различима сред общото шлагерно звучене на този конкурс песен изчезнаха, както изчезнаха и надеждите Елица и Стунджи да  повторят големия си успех отпреди няколко години с песента “Вода”. На конкурса отива втората песен в класацията на журито и на публиката – “Само шампиони”, автори на музиката са Елица Тодорова и рапърът Криско, което съвсем логично прави тази песен да има интересно и запомнящо се звучене – в нея са вплетени и виртуозното изпълнение на българска гайда на Петьо Костадинов, и запомнящият се глас на Елица, и професионалният аранжимент на Стунджи. Силен екип, само че Евровизия е конкурс не за екипи, а за песни, при това песни, които се харесват на масовия вкус – защото зрителите гласуват и определят победителя. В този смисъл по-харесваната песен и песента с по-голям шанс остава – за родно ползване, поради родна немарливост.

Ако ми следите писането редовно, сигурно ще се сетите, че това не е първата ми статия, посветена на песенния конкурс Евровизия. И сигурно ще забележите промяната в позицията – тогава заглавието ми беше За Евровизия песимистично, ще кажете какво се е променило, че сега е оптимистично. Само преди да обясня, ще кажа, че тези дни попаднах на едно парче на група, за която вече съм писал, която е тясно свързана пък с един световно известен музикант и творец, популяризатор на автентичната балканска музика в съвременни аранжименти – Емир Кустурица. Ще се сетите, че групата е Биело Дугме. Та тогава, като чух тази песен, ще ви дам линк към нея, се зачудих, защо му е на човек, ако ще и да е роден на Балканите, да слуша чалга. Не казвам, че всеки трябва да слуша и автентичен фолклор – не всеки го харесва, пък и всяко време си носи собствен ритъм и аранжимент. Но чалгата, като текст и ритъм, сравнена с една талантлива модерна обработка на автентичния музикален фолклор, просто няма никакъв шанс – поне при хора с елементарна музикална култура. Няма да обяснявам повече за тази песен – като я чуете, ще разберете какво съм имал предвид. А сега да обясня защо вече оптимистично за Евровизия. Ами защото тази година май отново ще се опитаме да пробием с модерна обработка и визия на автентични музикални ритми – пак представени от Елица и Стунджи. Звучи обнадеждаващо – не мислите ли. И за нашето участие и за качеството на самия конкурс, който, както вече съм споменавал, в последните години започна да става много стерилен и ялов.

Ако ми следите писането редовно, сигурно ще се сетите, че това не е първата ми статия, посветена на песенния конкурс Евровизия. И сигурно ще забележите промяната в позицията – тогава заглавието ми беше За Евровизия песимистично, ще кажете какво се е променило, че сега е оптимистично. Само преди да обясня, ще кажа, че тези дни попаднах на едно парче на група, за която вече съм писал, която е тясно свързана пък с един световно известен музикант и творец, популяризатор на автентичната балканска музика в съвременни аранжименти – Емир Кустурица. Ще се сетите, че групата е Биело Дугме. Та тогава, като чух тази песен, ще ви дам линк към нея, се зачудих, защо му е на човек, ако ще и да е роден на Балканите, да слуша чалга. Не казвам, че всеки трябва да слуша и автентичен фолклор – не всеки го харесва, пък и всяко време си носи собствен ритъм и аранжимент. Но чалгата, като текст и ритъм, сравнена с една талантлива модерна обработка на автентичния музикален фолклор, просто няма никакъв шанс – поне при хора с елементарна музикална култура. Няма да обяснявам повече за тази песен – като я чуете, ще разберете какво съм имал предвид. А сега да обясня защо вече оптимистично за Евровизия. Ами защото тази година май отново ще се опитаме да пробием с модерна обработка и визия на автентични музикални ритми – пак представени от Елица и Стунджи. Звучи обнадеждаващо – не мислите ли. И за нашето участие и за качеството на самия конкурс, който, както вече съм споменавал, в последните години започна да става много стерилен и ялов.

Сигурно ще ви учудя много, ако ви кажа, че не съм гледал тазгодишното издание на Евровизия – нито двете вечери с полуфиналите, нито вечерта на финалите. И сигурно вече се питате защо един любител на музиката не гледа един толкова популярен песенен конкурс. Ами просто е – защото съм любител на добрата музика. Пък да си кажем честно, Евровизия, макар и конкурс не за певци, а за песен, рядко изкарва песен, която да е разпознаваема, запеваема, абе с две думи – хубава. Ако се върнем назад в дългогодишната история  на конкурса,  няма да можем да извадим повече от четири-пет песни, които що-годе стават, а пък такива, които и до днес са образци за хубава музика, даже съвсем може да не намерим. Други години съм гледал върволицата от европейски певци, които в повечето случаи пеят някакви посредствени песни, докато чакам появата на нашите участници – тая година обаче реших да си го спестя. Не само защото си беше почти ясно, че нашата кандидатка Софи Маринова – и по музикални, пък и по геополитически причини – или няма да стигне до финалите, или ако стигне, ще е много измъчено. А и защото този конкурс от самото си създаване, с много редки изключения, почти никога не е бил поле, на което да се бият естетически постижения, а е поле, на което се въртят някакви договорки от немузикално естество. А съгласете се, че един такъв контекст, в която и да е област на живота, още по-малко в изкуството, няма как да стимулира появата на  качествен продукт.

Сигурно ще ви учудя много, ако ви кажа, че не съм гледал тазгодишното издание на Евровизия – нито двете вечери с полуфиналите, нито вечерта на финалите. И сигурно вече се питате защо един любител на музиката не гледа един толкова популярен песенен конкурс. Ами просто е – защото съм любител на добрата музика. Пък да си кажем честно, Евровизия, макар и конкурс не за певци, а за песен, рядко изкарва песен, която да е разпознаваема, запеваема, абе с две думи – хубава. Ако се върнем назад в дългогодишната история  на конкурса,  няма да можем да извадим повече от четири-пет песни, които що-годе стават, а пък такива, които и до днес са образци за хубава музика, даже съвсем може да не намерим. Други години съм гледал върволицата от европейски певци, които в повечето случаи пеят някакви посредствени песни, докато чакам появата на нашите участници – тая година обаче реших да си го спестя. Не само защото си беше почти ясно, че нашата кандидатка Софи Маринова – и по музикални, пък и по геополитически причини – или няма да стигне до финалите, или ако стигне, ще е много измъчено. А и защото този конкурс от самото си създаване, с много редки изключения, почти никога не е бил поле, на което да се бият естетически постижения, а е поле, на което се въртят някакви договорки от немузикално естество. А съгласете се, че един такъв контекст, в която и да е област на живота, още по-малко в изкуството, няма как да стимулира появата на  качествен продукт.

Тази година, доколкото прочетох последните новини, на прословутия конкурс Евровизия ще ни представя „ромската перла”, както я наричат – Софи Маринова. Не знам за вас това дали е странно или не, но аз го намирам за изключително притеснително. Не искам да обидя никого, нито певицата, нито многобройните и фенове, които я подкрепиха и гласуваха за нея, за да бъде възможно тя да стане лицето на България за 2012 година. Смятам обаче, че е крайно неподходящо, дори мисля, че самата тя няма да се чувства комфортно и в свои води на такъв концерт. Наблюдава се едно непрестанно упорство от страна на чалга певиците да излязат от кръга си по един или друг начин, дори към сегашно време самите им песни звучат странно с вкараните елементи в тях от хаус, техно и дори рок музиката. Не разбирам защо е нужно това, не може ли всеки да си стои в този бранш, който му е отреден и е ясно, че за другаде не става. За конкретната певица не мога да не кажа, че притежава нетипичен и силен глас, наистина е надарена. Може би самата концепция на формата Евровизия някак се изкриви по един странен начин. Докато преди година две, това беше конкурс за млади таланти, нови открития, непознати бъдещи звезди, сега на него се явяват все повече и повече известни и реализирали се в някакъв жанр певци, певици и всякакви музиканти. Освен Софи на малките концерти, които излъчваха по телевизията, видяхме и  друга фолк звезда. Мисля, че е най-добре всеки да си стои там където му е мястото и да се даде път и шанс на младите и неоткрити все още таланти, на които им предстои да градят кариера.

Едно от светлите имена на българската сцена е на младия и талантлив Владимир Ампов с професионалното прозвище Графа. Роден е на 21 април 1978 г. и прави първия си дебют на сцената, когато е едва на 10 години през 1988 с песента „Вече десет години съм на този свят”. Веднага след нея излиза и парчето „Мандарини”, двете песни около половин година не слизат от класацията на БНТ „Музикална чуднотека”. Дебютния му албум носи името ”Гумени човечета” и излиза през 93-та.

Графа е вече 23 години на българската сцена, като е успял през всичките тези години да не загуби своята популярност и да се пребори с назряващия през годините чалга жанр. Успял е да направи цели десет албума, един от които е събрал най-добрите хитове до 2008 година, когато излиза на пазара. Трудно е да се каже кой от всичките албуми е най-успешен или коя песен е най-голям хит. Но всеки ценител на българската музика свързва името му с невероятните балади за любов, които създава. Чувал съм, че някои хора не го харесват именно заради бавни песни с привкус на романтика и нотка на отчаяние. Предполагам творчеството му остава неразбрано за много от тези хора, все пак за да разбереш една песен, в която се говори за любов е нужно самия ти поне веднъж да си обичал. Аз лично много го харесвам като изпълнител, смятам, че той е един от поводите ни за гордост в музикалния свят. Надявам се в някоя от следващите години да изяви желание да ни представи на някой известен музикален спектакъл като Евровизия например.

След провала на българските участници в миналата Евровизия, днес разбирам, че една от кандидатките за участие на следващата е бивщата фолк-певица Десислава. Аз мога да кажа само едно браво, че момичето се осъзна навреме и смени стила си на пеене. Сега, като че ли нещата и се получават с пъти по-добре отколкото преди. Знаете вече мнението ми за т.нар. поп-фолк :). Много по-важно за един изпълнител е да създава авторска музика, отколкото да взаимства от вече готови песни и с леки промени да събира популярност. Dess вече направи няколко поп песни, които придобиха сравнително добра слушаемост. Да се надяваме, че песента, с която ще ни представя ще е наистина добра, въпреки, че конкуренцията ще е голяма. В крайна сметка няма значение кой точно ще ни представя, а по-важно е песента да е на европейско ниво. Според мен имаме достатъчно талантливи изпълнители, за да се класираме на едно добро място, дано избора на песен тази година да е правилен.

След провала на българските участници в миналата Евровизия, днес разбирам, че една от кандидатките за участие на следващата е бивщата фолк-певица Десислава. Аз мога да кажа само едно браво, че момичето се осъзна навреме и смени стила си на пеене. Сега, като че ли нещата и се получават с пъти по-добре отколкото преди. Знаете вече мнението ми за т.нар. поп-фолк :). Много по-важно за един изпълнител е да създава авторска музика, отколкото да взаимства от вече готови песни и с леки промени да събира популярност. Dess вече направи няколко поп песни, които придобиха сравнително добра слушаемост. Да се надяваме, че песента, с която ще ни представя ще е наистина добра, въпреки, че конкуренцията ще е голяма. В крайна сметка няма значение кой точно ще ни представя, а по-важно е песента да е на европейско ниво. Според мен имаме достатъчно талантливи изпълнители, за да се класираме на едно добро място, дано избора на песен тази година да е правилен.