Петър Стоилов

Тя се появява през 60-те години на миналия век, когато Холивуд буквално обядва със сладки жени. Скроените по една мярка синеоки чипоноси блондинки се сливали в единна дългокрака маса. И ето че съдбата поднесла на световната публика интересна шега. Грозновата, невисока, кривозъба звезда, която завинаги остава под името на първата си филмова героиня – “смешното момиче” Барбара Стрейзънд.

Достигналото в това време значителни висоти изкуство по превръщането на сиви мишки в разкошни красавици този път не се проявило. Специалистът, който отговарял за визията на филма, не скрил нито големия нос, нито внушителната брадичка на новата звезда. Напротив, библейският й профил и тежката челюст с трапчинка ще станат нейната визитна картичка. Само така младото момиче можело да се открои на фона на десетките тиражно красиви момичета от мюзиклите. И Барбара доказала, че съдбата не се е объркала – малкото грозно пате изведнъж се оказало на върха на Олимп.

И даже и когато вече имала милиони долари в банковата си сметка, тя нито веднъж не е и помислила за клиника по пластична хирургия. Смешното момиче танцувало и пеело талантливо, проявило изключителен бизнес нюх, а в плен на пикантния й чар са попадали такива отявлени красавци като Елвис Пресли и Дон Джонсън, канадският премиер Пиер Трюдо, Омар Шариф и тенесистът Андрей Агаси.

Първият албум на Стрейзънд става албум на годината. През 1964 година са продадени 60 милиона нейни плочи. Критиката определя гласа й като естественото чудо на нашето време. Тя е първата жена композитор, удостоена с Оскар. Тридесет и четири нейни албуми стават златни, а 21 – платинени.

Още ли някой твърди, че в Холивуд успехът се крепи единствено на външността!?

Днес ще ви разкажа за едно уникално явление в италианската, а и в световната естрада. Всичките университети на артиста са пети клас на началното училище и майсторски курс за часовникари.

Певецът се ражда в покрайнините на Милано през 1938 година в семейството на изключително бедни земеделци. Първата му съзнателна мечта е да спечели много пари, за да може да обезпечи роднините си. Всяка вечер голямото семейство излизало на верандата и пеело италиански народни песни. А малкият Адриано стоял тихичко отстрани и слушал – слабите му по природа бели дробове, а и слонът, който според родителите му бил настъпил ушите му, не позволявали на младежа да участва в тези концерти.

Завършвайки пети клас, той зарязал училището и се записал в курсове по часовникарство, за да усвои професията, която и до момента практикувал в ателието на чичо си. И може би, вместо да изпее десетки, дори стотици шлагери, Адриано щеше да поправи хиляди часовници, ако срещу ателието, в което се провеждали занятията, нямало музикален магазин. На витрината му висял красив портрет на Елвис Пресли, а младежът, равнодушен към музиката до този момент, се задържал все повече и повече около магазина. След работа той хващал китарата, излизал извън селото и тихичко си тананикал песни от репертоара на Елвис и Джери Ли Луис. Малко по-късно започнал да пародира доста успешно в любителски спектакъл водевил младия певец Луис Прима, на когото външно много приличал. Така бил забелязан от първия си импресарио, който му предложил да пробва силите си на професионална сцена. Така започнали участията му по различни конкурси, а само три години по-късно вече бил лауреат на европейския конкурс за рокендрол в миланския дворец на спорта “Каячо”. За авторската си песен “Аз ще ти кажа чао” той получава първата си титла – Човека на пружини – и става най-известната личност на улицата, на която живее. А малко по-късно и един от най-известните световни певци. Е, как да не се запиташ: А ако не беше Елвис на онази витрина…

Днес ще ви разкажа за едно уникално явление в италианската, а и в световната естрада. Всичките университети на артиста са пети клас на началното училище и майсторски курс за часовникари.

Певецът се ражда в покрайнините на Милано през 1938 година в семейството на изключително бедни земеделци. Първата му съзнателна мечта е да спечели много пари, за да може да обезпечи роднините си. Всяка вечер голямото семейство излизало на верандата и пеело италиански народни песни. А малкият Адриано стоял тихичко отстрани и слушал – слабите му по природа бели дробове, а и слонът, който според родителите му бил настъпил ушите му, не позволявали на младежа да участва в тези концерти.

Завършвайки пети клас, той зарязал училището и се записал в курсове по часовникарство, за да усвои професията, която и до момента практикувал в ателието на чичо си. И може би, вместо да изпее десетки, дори стотици шлагери, Адриано щеше да поправи хиляди часовници, ако срещу ателието, в което се провеждали занятията, нямало музикален магазин. На витрината му висял красив портрет на Елвис Пресли, а младежът, равнодушен към музиката до този момент, се задържал все повече и повече около магазина. След работа той хващал китарата, излизал извън селото и тихичко си тананикал песни от репертоара на Елвис и Джери Ли Луис. Малко по-късно започнал да пародира доста успешно в любителски спектакъл водевил младия певец Луис Прима, на когото външно много приличал. Така бил забелязан от първия си импресарио, който му предложил да пробва силите си на професионална сцена. Така започнали участията му по различни конкурси, а само три години по-късно вече бил лауреат на европейския конкурс за рокендрол в миланския дворец на спорта “Каячо”. За авторската си песен “Аз ще ти кажа чао” той получава първата си титла – Човека на пружини – и става най-известната личност на улицата, на която живее. А малко по-късно и един от най-известните световни певци. Е, как да не се запиташ: А ако не беше Елвис на онази витрина…

Началото на историята на може би най-голямата звезда в рока води началото си от далечната 1935 г., когато в  семейството на Верона и Гладис Пресли се появяма сладък синеок бебок, когото наричат Елвис. Още в името му са заложени емоционалност, болезнено самолюбие, независимост и свободолюбие.

От съвсем малък Елвис се допира до магията на музиката. Когато е на 11, му подаряват китара, която се превръща в изключително важен фактор в следващите години. Основното, което изпълнява по това време бъдещият крал на рокендрола, са госпъли в църковния хор. Въпреки че семейство Пресли не може да бъде определено като заможно, родителите поощряват музикалните дарби на сина си – освен на китарата, той започва да свири и на фортепиано.

Когато момчето навършва 13 години, фамилията се мести в Мемфис. Там Елвис попада в съвсем ново музикално обкръжение. Започва да посещава концертите на известни блус и кънтри изпълнители.

През 1953 г., след като завършва средното си образование, той започва работа като шофьор на камион. Именно по това време Елвис се запознава със собственика на музикално студио „Сън” – Сам Филипс, който, впечатлен от омагьосващия му глас и чувствени изпълнения, му предлага да запише няколко песни. През април 1954 г. се появява и първият официален запис. Малко по-късно Филипс подписва и договор с бъдещата рокендрол легенда.

Една година по-късно излиза и първият сингъл на певеца  Heartbreak Hotel, станал впоследствие златен.

Зловещата машина на шоубизнеса заскърцва и започват да канят Пресли в едни от най-популярните по онова време тв шоупрограми, а малко по-късно го забелязва и Холивуд и той подписва първия си договор с  Paramount Pictures и 20th Century Fox.

През 1967 г. той се жени за Присила Бюле и се ражда дъщеря им Лиса Мари.

Малко след това, през 1969 г., Краля започва турне, което на практика продължава до самата му смърт. В промеждутъците между концертите прави и записи на плочи. Седемдесетте години са фатални за музиканта. През 1973 –а се развежда и отива на доброволно заточение в имението си. По това време се появяват и първите му проблеми със здравето. В продължение на много години той е бил зависим от официално предписвани му лекарства, които на практика се превръщат в наркотик. Независимо от това той не се спира – от началото на турнето до 1977 г. той изнася над 1100 концерта в САЩ.

Днес, почти 30 години след смъртта си, Елвис е една от най-известните личности в световната попкултура. В Америка той се почита наравно с президенти и велики спортисти. А имението му Грейсленд се явява второто по посещаемост място след Белия дом.