Петър Стоилов

Тъкмо се бях настроил оптимистично за тазгодишното българско участие на международния песенен конкурс Евровизия и ето, че типично по български в последния момент се оказа, че има неуредици, които правят невъзможно участието на Стунджи и Елица с песента “Кисмет” в конкурса. Заради неуредени авторски права с един от авторите на музиката, аржентинския музикант и продуцент Джонатан Тисей – не точно неуредени авторски права, а условия от негова страна да бъдат нанесени някои корекции, за да позволи песента да участва в надпреварата. Нещо, за което, оказа се, чисто технически няма време, тъй като всички песни, които ще участват на Евровизия, до броени дни трябва да бъдат изпратени в окончателния си вариант, също и клиповете към песните. С което надеждите ни да участваме с една различна и различима сред общото шлагерно звучене на този конкурс песен изчезнаха, както изчезнаха и надеждите Елица и Стунджи да  повторят големия си успех отпреди няколко години с песента “Вода”. На конкурса отива втората песен в класацията на журито и на публиката – “Само шампиони”, автори на музиката са Елица Тодорова и рапърът Криско, което съвсем логично прави тази песен да има интересно и запомнящо се звучене – в нея са вплетени и виртуозното изпълнение на българска гайда на Петьо Костадинов, и запомнящият се глас на Елица, и професионалният аранжимент на Стунджи. Силен екип, само че Евровизия е конкурс не за екипи, а за песни, при това песни, които се харесват на масовия вкус – защото зрителите гласуват и определят победителя. В този смисъл по-харесваната песен и песента с по-голям шанс остава – за родно ползване, поради родна немарливост.

Ако ми следите писането редовно, сигурно ще се сетите, че това не е първата ми статия, посветена на песенния конкурс Евровизия. И сигурно ще забележите промяната в позицията – тогава заглавието ми беше За Евровизия песимистично, ще кажете какво се е променило, че сега е оптимистично. Само преди да обясня, ще кажа, че тези дни попаднах на едно парче на група, за която вече съм писал, която е тясно свързана пък с един световно известен музикант и творец, популяризатор на автентичната балканска музика в съвременни аранжименти – Емир Кустурица. Ще се сетите, че групата е Биело Дугме. Та тогава, като чух тази песен, ще ви дам линк към нея, се зачудих, защо му е на човек, ако ще и да е роден на Балканите, да слуша чалга. Не казвам, че всеки трябва да слуша и автентичен фолклор – не всеки го харесва, пък и всяко време си носи собствен ритъм и аранжимент. Но чалгата, като текст и ритъм, сравнена с една талантлива модерна обработка на автентичния музикален фолклор, просто няма никакъв шанс – поне при хора с елементарна музикална култура. Няма да обяснявам повече за тази песен – като я чуете, ще разберете какво съм имал предвид. А сега да обясня защо вече оптимистично за Евровизия. Ами защото тази година май отново ще се опитаме да пробием с модерна обработка и визия на автентични музикални ритми – пак представени от Елица и Стунджи. Звучи обнадеждаващо – не мислите ли. И за нашето участие и за качеството на самия конкурс, който, както вече съм споменавал, в последните години започна да става много стерилен и ялов.

Ако ми следите писането редовно, сигурно ще се сетите, че това не е първата ми статия, посветена на песенния конкурс Евровизия. И сигурно ще забележите промяната в позицията – тогава заглавието ми беше За Евровизия песимистично, ще кажете какво се е променило, че сега е оптимистично. Само преди да обясня, ще кажа, че тези дни попаднах на едно парче на група, за която вече съм писал, която е тясно свързана пък с един световно известен музикант и творец, популяризатор на автентичната балканска музика в съвременни аранжименти – Емир Кустурица. Ще се сетите, че групата е Биело Дугме. Та тогава, като чух тази песен, ще ви дам линк към нея, се зачудих, защо му е на човек, ако ще и да е роден на Балканите, да слуша чалга. Не казвам, че всеки трябва да слуша и автентичен фолклор – не всеки го харесва, пък и всяко време си носи собствен ритъм и аранжимент. Но чалгата, като текст и ритъм, сравнена с една талантлива модерна обработка на автентичния музикален фолклор, просто няма никакъв шанс – поне при хора с елементарна музикална култура. Няма да обяснявам повече за тази песен – като я чуете, ще разберете какво съм имал предвид. А сега да обясня защо вече оптимистично за Евровизия. Ами защото тази година май отново ще се опитаме да пробием с модерна обработка и визия на автентични музикални ритми – пак представени от Елица и Стунджи. Звучи обнадеждаващо – не мислите ли. И за нашето участие и за качеството на самия конкурс, който, както вече съм споменавал, в последните години започна да става много стерилен и ялов.