Донован Филипс Уич
Пресата го нарича Слънчевия трубадур на Англия, самият той се определя като продавач на надежди. Истината е, че със своите песни Уич прокарва самобитна пътека в неизменно препълнените зали на Европа и Америка.
Певецът се ражда на 10 май 1946 в обикновено семейство на работници в Глазгоу. Когато е на десет години, родителите му се преместват в Лондон. Музиката и въобще собственото творчество се явяват за момчето своеобразна компенсация за пораженията от полиомелита, заради които той не може да играе с връстниците си или да спортува.
Той създава във фантазията си собствен свят и с него се отправя към хората. Това се случва, когато навършва 16. На автостоп Донован обикаля Англия надлъж и нашир. За известно време учи в художественото училище, но студията бързо му омръзва, все пак обаче успява да го обогати с нещо – запознанството му с английските битници.
По-късно интелектуалните начини за изразяване продължават да го привличат. И по собствените му признания музикалния сред своите таланти Донован съвсем не смята за най-главния. Той става битник по времето, когато на британската музикална сцена се ражда белият ритъм енд блус. С една от групите, които работят в този жанр, певецът се запознава по време на своите странствания. С ансамбъла той поема на юг, където се изявяват основно по заведения.
Мениджърът на групата е силно впечатлен от Уич и го изпраща на първите му записи в столично студио. Пробите се оказват успешни и младежът прави бърз пробив в известна телевизионна програма и успява да привлече вниманието на публиката.
Първият му сингъл Catch the Wind се появява през април 1965 г. и заема шесто място в британските класации, а следващият – Colours – през юли става пети. На Донован му се отдава възможността да привлече за сътрудничество известни музиканти – китаристите Джим Пейдж и Джеф Бек, мултиинструменталиста Джон Камерън. Именно с тях и с най-опитния продуцент на английска попмузика Мик Мост прави най-значимите записи в кариерата си.
Попадайки в ръцета на Мост, изпълнителят обявява: Вече няма да пея за това, което ненавиждам, а само за това, което обичам. А той обича децата и старинните предания, живата природа, магичното и мистичното, Слънцето, Земята и звездите. За кратко време той успява да създаде в океана на попмузиката свой загадъчен остров, пълен с мир, любов и чудеса на природата.
Донован Филипс Уич
Пресата го нарича Слънчевия трубадур на Англия, самият той се определя като продавач на надежди. Истината е, че със своите песни Уич прокарва самобитна пътека в неизменно препълнените зали на Европа и Америка.
Певецът се ражда на 10 май 1946 в обикновено семейство на работници в Глазгоу. Когато е на десет години, родителите му се преместват в Лондон. Музиката и въобще собственото творчество се явяват за момчето своеобразна компенсация за пораженията от полиомелита, заради които той не може да играе с връстниците си или да спортува.
Той създава във фантазията си собствен свят и с него се отправя към хората. Това се случва, когато навършва 16. На автостоп Донован обикаля Англия надлъж и нашир. За известно време учи в художественото училище, но студията бързо му омръзва, все пак обаче успява да го обогати с нещо – запознанството му с английските битници.
По-късно интелектуалните начини за изразяване продължават да го привличат. И по собствените му признания музикалния сред своите таланти Донован съвсем не смята за най-главния. Той става битник по времето, когато на британската музикална сцена се ражда белият ритъм енд блус. С една от групите, които работят в този жанр, певецът се запознава по време на своите странствания. С ансамбъла той поема на юг, където се изявяват основно по заведения.
Мениджърът на групата е силно впечатлен от Уич и го изпраща на първите му записи в столично студио. Пробите се оказват успешни и младежът прави бърз пробив в известна телевизионна програма и успява да привлече вниманието на публиката.
Първият му сингъл Catch the Wind се появява през април 1965 г. и заема шесто място в британските класации, а следващият – Colours – през юли става пети. На Донован му се отдава възможността да привлече за сътрудничество известни музиканти – китаристите Джим Пейдж и Джеф Бек, мултиинструменталиста Джон Камерън. Именно с тях и с най-опитния продуцент на английска попмузика Мик Мост прави най-значимите записи в кариерата си.
Попадайки в ръцета на Мост, изпълнителят обявява: Вече няма да пея за това, което ненавиждам, а само за това, което обичам. А той обича децата и старинните предания, живата природа, магичното и мистичното, Слънцето, Земята и звездите. За кратко време той успява да създаде в океана на попмузиката свой загадъчен остров, пълен с мир, любов и чудеса на природата.