Петър Стоилов

Почти всяка една от древните цивилизации е обожествявала слънцето. Древните траки например са почитали като върховно божество Майката природа. Те са вярвали, че слънцето е неин син, а от техния досег един с друг се ражда животът. И до ден днешен посрещането на изгрева е нещо като ритуал. Има нещо магично в това да наблюдаваме как слънцето се подава от хоризонта и изгрява, за да даде началото на нов ден. Нов живот.

С това въведение встъпваме  историята за посрещането на първото юлско слънце. Това е обичай зародил се във Върна през 1980-а година и често обвързван със световното хипи движение. Но този обичай се осъществява само в България. И въпреки връзката си с хипитата от 60-те години на миналия век, посрещането на първото юлско слънце е традиция, която продължава и до днес.

Първоначалната идея на това събитие се твърди, че е възникнала като протест на комунистическата власт. По този начин символично се е посрещало новото начало и едно по-добро бъдеще за първоначалните участници. Отричали се всякакви връзки с езическите ритуали.

Днес посрещането на първото юлско слънце продължава да бъде традиция за малки и големи. Не толкова заради обвързаността й с някакъв политически протест, колкото със споделянето на една емоция и възхищение към необятната красота на природата.

Вие посрещали ли сте юлския изгрев?

Почти всяка една от древните цивилизации е обожествявала слънцето. Древните траки например са почитали като върховно божество Майката природа. Те са вярвали, че слънцето е неин син, а от техния досег един с друг се ражда животът. И до ден днешен посрещането на изгрева е нещо като ритуал. Има нещо магично в това да наблюдаваме как слънцето се подава от хоризонта и изгрява, за да даде началото на нов ден. Нов живот.

С това въведение встъпваме  историята за посрещането на първото юлско слънце. Това е обичай зародил се във Върна през 1980-а година и често обвързван със световното хипи движение. Но този обичай се осъществява само в България. И въпреки връзката си с хипитата от 60-те години на миналия век, посрещането на първото юлско слънце е традиция, която продължава и до днес.

Първоначалната идея на това събитие се твърди, че е възникнала като протест на комунистическата власт. По този начин символично се е посрещало новото начало и едно по-добро бъдеще за първоначалните участници. Отричали се всякакви връзки с езическите ритуали.

Днес посрещането на първото юлско слънце продължава да бъде традиция за малки и големи. Не толкова заради обвързаността й с някакъв политически протест, колкото със споделянето на една емоция и възхищение към необятната красота на природата.

Вие посрещали ли сте юлския изгрев?

Е, няма как в самото началото на юли в блога ми за музика да не драсна няколко реда за един от най-големите музикални празници през годината – Джулая морнинг. Макар че той отдавна е надхвърлил границите на чисто музикално събитие и се е превърнал в символ на свободата и отхвърлянето на всякакви норми и ограничения. А какво по-подходящо място за това, да се усетиш лек и независим, от морския бряг и от ширналата се пред теб необятна водна шир, и какво по-хубаво време от ранната юлска утрин и изгрева на слънцето, които винаги носят много надежди и обещания.

Разбира се, че и тази година по стара традиция стотици ще посрещнат деня на превърналите се вече в митични за меломаните скали на Камен бряг. Само че животът тече. И традициите лека-полека започват да се променят, появяват се нови идеи и в това няма нищо лошо – важното е да се пазят духът и смисълът, които те носят.

Новото тази година дойде от Тома, който, ако си спомняте преди две-три години безапелационно спечели един от музикалните реалити формати. Та той заедно с момчетата от бандата, с която свири от известно време, организира едно доста оригинално посрещане на деня – в планината, на Витоша – като забиха някои от най-здравите хардрок и метъл парчета на 70-те и 80-те години. Казват, преживяването било страхотно, и си струвало да се пробва. Това следващата година, разбира се. А докато чакаме да дойде това време,  ви предлагам да чуем невероятното изпълнение на Дейвид Байрън на песента, дала името на празника, както и да видим един изключителен клип – който представя компилация от най-силните му изпълнения на живо. Струва си да се види – можете да бъдете сигурни, а за чуването – дума да не става! 🙂

Скоро писах за Джон Лоутън и за Дейвид Байрън и вероятно е проличала емоцията ми в тези материали. Няма да крия, че „Юрая Хийп” е една от най-любимите ми банди, да не кажа най-любимата. Днес ще си позволя да пиша пак на тази тема не само защото в началото на юли един от вечните хитове на групата – “Джулай морнинг” – става особено актуален в България, а защото неочаквано за мен, в събота попаднах на предаване на Мартин Карбовски, в което той беше поканил като гост втория вокалист в историята на групата Джон Лоутън. Разбира се, че ми беше интересно, така или иначе Джон Лоутън е част от историята на тази група, макар по мое мнение не най-романтичната. Аз съм от феновете на “Юрая Хийп”, които смятат, че след изгонването Байрън от групата тя вече не е онова, което е била в най-силните си години. Животът за съжаление не ражда всеки ден музикални и сценични таланти като Байрън, които пълнят с глас и излъчване сцената. Но да се върнем на предаването на Карбовски. Въпреки че в него Лоутън разказа интересни факти от биографията си – как точно е бил поканен от групата на прослушване, кои са били другите, извикани на кастинга и т. н., очевиден беше фактът, че Карбовски и идея няма за легендата “Юрая Хийп”. Почти цял час говори с Лоутън и не му зададе единствения важен въпрос, който от куртоазия или страхопочитание, май досега не му е задавал нито един журналист – как се е чувствал, а и как се чувства сега, толкова години след смъртта на Байрън, в неговата дебела сянка. Да се надяваме, че някой ден някой ще му зададе този въпрос. И че ще получи честен отговор. Иначе Лоутън е блестящ вокал, но както пише Валери Найденов в една доста интересна статия по темата от последните дни, просто е имал житейския малшанс да пее песните на Дейвид Байрън.

Скоро писах за Джон Лоутън и за Дейвид Байрън и вероятно е проличала емоцията ми в тези материали. Няма да крия, че „Юрая Хийп” е една от най-любимите ми банди, да не кажа най-любимата. Днес ще си позволя да пиша пак на тази тема не само защото в началото на юли един от вечните хитове на групата – “Джулай морнинг” – става особено актуален в България, а защото неочаквано за мен, в събота попаднах на предаване на Мартин Карбовски, в което той беше поканил като гост втория вокалист в историята на групата Джон Лоутън. Разбира се, че ми беше интересно, така или иначе Джон Лоутън е част от историята на тази група, макар по мое мнение не най-романтичната. Аз съм от феновете на “Юрая Хийп”, които смятат, че след изгонването Байрън от групата тя вече не е онова, което е била в най-силните си години. Животът за съжаление не ражда всеки ден музикални и сценични таланти като Байрън, които пълнят с глас и излъчване сцената. Но да се върнем на предаването на Карбовски. Въпреки че в него Лоутън разказа интересни факти от биографията си – как точно е бил поканен от групата на прослушване, кои са били другите, извикани на кастинга и т. н., очевиден беше фактът, че Карбовски и идея няма за легендата “Юрая Хийп”. Почти цял час говори с Лоутън и не му зададе единствения важен въпрос, който от куртоазия или страхопочитание, май досега не му е задавал нито един журналист – как се е чувствал, а и как се чувства сега, толкова години след смъртта на Байрън, в неговата дебела сянка. Да се надяваме, че някой ден някой ще му зададе този въпрос. И че ще получи честен отговор. Иначе Лоутън е блестящ вокал, но както пише Валери Найденов в една доста интересна статия по темата от последните дни, просто е имал житейския малшанс да пее песните на Дейвид Байрън.