Петър Стоилов

Независимо на колко години сме станали, все в един момент ни се иска да прекараме забавна и безгрижна вечер в играене на нещо интересно. Преди имаше разнообразни настолни игри, които обаче не могат да стъпят и на малкия пръст на някои днешни, които мога съвсем спокойно да провъзглася като произведения на изкуството. Такава е играта Диксит.

Като цяло тази игра не представлява кой знае какво като игрално поле. Имаме пластмасови зайчета и картонена стълбичка, по която то се катери. Това, което прави играта толкова вълшебна са картите й, които са изрисувани с различни цветове и форми, а целта на играта е да се направи най-правилната асоциация с описанието на някой от хората, с които и срещу които играеш. И тъй като описанието, което започнах да правя на правилата сигурно стана твърде неразбираемо, ще започна от начало.

Всеки играч получава зайче на изходна позиция и 6 карти в ръката си, които не трябва да показва на останалите участници. Когато дойде вашият ред, избирате една от картите, които държите и казвате изречение, историйка или само една дума, според които останалите участници трябва да направят асоциация. Вие поставяте избраната от вас карта с лицето надолу върху масата и чакате всички останали участници в играта да изберат най-приближаващата се карта до вашето описание, която държат в ръцете си. Всички ги оставят на масата с лицето надолу, след което се разбъркват и се обръщат, така че да могат всички да ги видят добре. На базата на вашето описание всеки един прави предположение, коя в действителност е вашата карта. И ето тук идва тънкостта на играта. Идеята е да има хора, които са познали картата ви, но да има и такива, които не са я познали. Само така вие ще получите достатъчно точки ще скокнете нагоре по стълбичката. Ако всички са познали картата ви не получавате точки. Хората, чийто карти са получили предположение също се местят с толкова хода, колкото предположения са получили. А когато вашето зайче стигне до последното стъпало и е първо – печелите играта.

Звучи забавно, нали?

Независимо на колко години сме станали, все в един момент ни се иска да прекараме забавна и безгрижна вечер в играене на нещо интересно. Преди имаше разнообразни настолни игри, които обаче не могат да стъпят и на малкия пръст на някои днешни, които мога съвсем спокойно да провъзглася като произведения на изкуството. Такава е играта Диксит.

Като цяло тази игра не представлява кой знае какво като игрално поле. Имаме пластмасови зайчета и картонена стълбичка, по която то се катери. Това, което прави играта толкова вълшебна са картите й, които са изрисувани с различни цветове и форми, а целта на играта е да се направи най-правилната асоциация с описанието на някой от хората, с които и срещу които играеш. И тъй като описанието, което започнах да правя на правилата сигурно стана твърде неразбираемо, ще започна от начало.

Всеки играч получава зайче на изходна позиция и 6 карти в ръката си, които не трябва да показва на останалите участници. Когато дойде вашият ред, избирате една от картите, които държите и казвате изречение, историйка или само една дума, според които останалите участници трябва да направят асоциация. Вие поставяте избраната от вас карта с лицето надолу върху масата и чакате всички останали участници в играта да изберат най-приближаващата се карта до вашето описание, която държат в ръцете си. Всички ги оставят на масата с лицето надолу, след което се разбъркват и се обръщат, така че да могат всички да ги видят добре. На базата на вашето описание всеки един прави предположение, коя в действителност е вашата карта. И ето тук идва тънкостта на играта. Идеята е да има хора, които са познали картата ви, но да има и такива, които не са я познали. Само така вие ще получите достатъчно точки ще скокнете нагоре по стълбичката. Ако всички са познали картата ви не получавате точки. Хората, чийто карти са получили предположение също се местят с толкова хода, колкото предположения са получили. А когато вашето зайче стигне до последното стъпало и е първо – печелите играта.

Звучи забавно, нали?

Помните ли как като деца много обичахме да играем на различни игри? Най-разпространената беше „Не се сърди човече“, но имахме и много други. Хвърляхме зарове, местихме пионки, строяхме хотели. В зависимост от играта попадахме в капани, трапове, теглихме карти шанс и т.н. Беше забавно, нали? А защо да не го правим и като възрастни? Има достатъчно настолни игри, които са подходящи дори за пораснали деца като мен. Освен това е страхотен начин да се забавляваш и да прекараш приятно време с приятели или със семейството си.

Ще ви дам няколко предложения за настолни игри, които според мен са подходящи.

Най-напред монополи. Правят се сделки, въртят се пари, купуват се имоти или цели улици. Строят се сгради и т.н. Може да се играе от неограничен брой хора, стига да сте повече от двама. Освен това в почти всеки дом има по един монопол. А ако нямате, може да си свалите такъв като игра за компютър. Монополът е забавен начин да научиш децата си на първи стъпки в бизнеса и предприемчивостта.

Dixit е друга доста интересна игра, която препоръчвам. Вече е по-разпространена у нас, докато преди няколко години беше по-трудно да си я намериш. Тя се играе с най-малко трима души, но колкото повече сте, толкова по-интересно е. Раздават се карти, които нямат нищо с общо с тези за белот например. Картите на Dixit са изрисувани с всякакви странни, сюрреалистични изображения, чиято чел е да развихрят въображението ти. Няма да ви обяснявам правилата само ще кажа, че тази игра е за стимулиране на креативността и нестандартното мислене, като се осланя на принципа на асоциациите. Опитайте я 😉

Уно. Това също е игра с по-нестандартни карти. Тук не говорим за настолна игра, но също е забавно. Трябва ви специално тесте, раздават се по 8 карти първоначално и въпросът е да останеш без нито една в ръцете. Цялата игра действа на принципа „прецакай другарчето“, но именно това я прави забавна.

Скрабъл. Скрабълът е интересна интелектуална игра. Него може да играете от 2-ма до 4-ма души, но имайте предвид, че действието не е много бързо. Трябва да мислите и да умувате каква дума да напишете, за да спечелите най-много точки. Понякога минават по 5 мин. и повече, докато ви дойде редът дори да сте само с един опонент пред себе си.

А вие играете ли настолни игри понякога? Коя ви е любимата?