Петър Стоилов

От заглавието сигурно си мислите, че става въпрос за тези наши приятели, които винаги си тръгват първи от общи събирания. Е, уви, днес темата няма да е толкова ведра, а ще е малко по-философска. Провокиран от поредната загуба на млад човек – актрисата Лорина Камбурова, ще пиша за всички онези души, които си отиват прекалено рано. От света, от живота, от нас.

Белегът от загубата на близък човек е незаличим. Понякога може да се позабрави, понякога да се слее, но винаги напомня за себе си и външно, и вътрешно. Но той е още по-болезнен и понякога оставащ като рана, когато човекът е прекалено млад. Тогава боли още повече от загубата, от нелепия край, от всичко, което си си мислил, че предстои.

А после как се изправяш и продължаваш напред? То това може би е най-трудното. В подобни моменти трябва да събереш цялата си вътрешна сила и да я приложиш. Да живееш. Защото колкото и гадно да звучи, ти продължаваш да си тук и да изпълзяваш твоята мисия в света. Дори и без твоя близък. Все си мисля, че тук се дават повече точки там горе, защото се бориш и вървиш напред с още по-голям товар.

Трябва да живееш. Нямаш друг избор. А пък и е най-доброто, което може да направиш в памет на раноотиващите си. Да докажеш на себе си за какво си струва да го живееш този живот. Че има толкова хубави неща, които ни очакват и че всяка среща, колкото и за малко да е тя, е съдбоносна за нас. Винаги трябва да попиваме доброто и ние да станем по-добри.

Странно е как едно събитие може да ни провокира да мислим в тази посока. Ако е много близо до сърцето ни, то ще се запомни до края. Но ако е просто предната новина, ще премина, докато дойде следващата. Нека не бъдем такива, нека живеем в най-добрата форма на живот.

Често сънищата ни са обект на множество действия с различни герои. Понякога са радостни, друг път тъжни, а трети – направо страшни. След като се събудим, започваме да разсъждаваме защото са ни се присънили точни тези случки и те са били обвързани с конкретни хора. Понякога дори се колебаем дали не е нещо пророческо, или по-скоро е плод на нашето подсъзнание.

За изследователите сънищата все още са мистерия и никъде няма конкретна информация как точно се провокират. Но преди да прибързваме с изводите и да се настройваме, че даден сън носи нещастие или щастие, трябва да се запитаме дали нещо не е провокирало проявата му. В повечето случай в резултат на силни емоции или стрес се преживяват дадени ситуации отново и отново, дори и в сънищата.

Според едно от проучванията, което прочетох, винаги сънуваме лица на хора, които сме виждали. Точно затова е изключително странно да се събудиш на сутринта и да се сетиш, че твой приятел, роднина, съперник, враг или просто човекът, който вчера си видял по улицата, присъства в съня ти.

Има няколко въпроса обаче, които могат да ни помогнат да разберем малко по-добре защо сме сънували определен човек. А те са: името на този човек има ли някакво специално значение за нас; на колко години е човекът в нашият сън; какви отношения имаме или сме имали с него; как се чувства личността ни в момента преди на заспим?

Също трябва да се запитаме: каква професия или какво прави този човек в живота; коя е най-специалната или особената му характеристика; какво нпочувствахе, когато го видяхме в съня си?

Отговорите на тези въпроси определено ще ни помогнат да разясним сами на себе си какво се случва в подсъзнанието и чувствата ни. Така ще достигнем и до извода защо точно този човек ни се е присънил.

Наскоро нашумя случаят на една българска крава, която може да бъде осъдена на смърт заради прекосяване на границата на Европейския съюз (ЕС) и по този начин нарушава редица правила. Докато кравата била на паша отива в Сърбия, която не членува в Съюза. За това жестоко престъпление настъпиха оживени дискусии в Страсбург и Брюксел. Случаят е отразен в редица медии, дори и в Индия, където кравата се счита за свещено животно. Докато се вземе решение за съдбата на животното (бежанец), то ще се помещава в изолатор в Копиловци и ще бъде подробно изследвано.

Вторият случай – еднополовите бракове. При тях се появява следният казус: Страните, членки на ЕС са длъжни и не могат да възпрепятстват свободното пребиваване на граждани, които не са от държава, член на ЕС, но са женени/омъжени за европейски граждани от същия пол. Дори и в съответната държава да не е разрешила еднополовите бракове, тя не може да ограничи това човешко право (правото на пребиваване).

И сега да направим сравнение между двата случая – в първата история героя е животно – крава, докато във втората – хора. И при двете става въпрос за пребиваване и премествана от страна, членка на ЕС, в друга, която не е или обратното. При първия случай се вземат по-крайни мерки – възможност за умъртвяване на животното, докато с втория случай се постъпва доста по-либерално. Все пак става дума за човешко право, а не за право на живото. Да, трябва да има закони, които да се спазват, но всичко трябва да се премисли добре, преди да се предприемат каквито и да било действия.