Петър Стоилов

През петдесетте години на миналия век нито един концерт в Белия дом не преминава без нейното участие. През живота си тя е записала 250 албума, а е продала милиони от тях. Дванайсет пъти е удостоявана с най-престижната музикална награда Grammy. Вестниците казват за нея: Ела Фицджералд може да изпее дори телефонния указател. Себе си тя смята за още един инструмент в оркестъра и споделяла: Когато пея, аз мислено се поставям на мястото на тенор саксофона.

Певицата е родена на 25 април 1917 година в малкото американско градче Ню порт Нюз, но малко родителите й се разделят и Ела заедно с втория си баща и майка си заминава за Ню Йорк. Когато е на четиринайсет умира майка й и Ела отива да живее при баща си в Харлем. И там, както се казва, излиза извън релсите. Зарязва училище, по цели дни прекарва на улицата, вечер танцува в кварталните клубове, а през 1934 година напуска дома си. Неизвестно е как е щял да протече животът й, ако през есента на същата година тя не беше решила да участва в любителския конкурс, който регулярно провеждал популярният коментатор и диджей Ралф Купър в кинотеатър “Аполо”.

Той бил истинско шоу. За участие в него канели най-знаменитите оркестри, залата била снабдена с най-модерна апаратура, а самият конкурс се излъчвал по радиото. А победителите вместо с традиционните при такива състезания парични премии, били награждавани със седмичен ангажимент  кинотеатъра. Ела, натрупала до този момент солиден опит в танците, решила да участва в амплоато си на танцьорка. На предварителните прослужвания обаче – за неин ужас – установила, че съперници в този жанр ще й бъдат добре известният на местната публика полупрофесионален дует на сестрите Едуардс. Волю-неволю й се наложило да смени амплоато си и тя решила да пее. Дебютът й е на 21 ноември 1934 г. Излизайки на сцената в единствената си рокля, тя започнала да пее доста неуверено, след което гласът й напълно се сринал. Изключително опитният Купър обаче успява да тушира с шега ситуацията и й дава микрофона отново. И Ела под акомпанимента на оркестъра на Бени Картър изпяла   Judy и The Object of My Affection. Залата буквално се взривила от аплодисменти. Успехът й бил зашеметяваш. И си остава такъв до края.

Ако не сте гледали филма “Танцьорка в мрака”, обезателно го гледайте. Там за първи път открих и харесах исландската певица Бьорк – първо като актриса и после като певица. Бьорк с право може да бъде наречена най-известната исландка – освен с ангелския си глас, Бьорг се прочу по целия свят и с екстравагантното си и различно облекло, нестандартното си поведение и необичайните си и често шокиращи праволинейното мислене клипове. Певицата често сравнява своята музика и своя глас с родината си, описвайки го като неповторим и абстрактен. И наистина гласът й е силен, плътен, идващ някъде много от дълбоко, като че ли от самите недра на исландската вулканична шир – даже и самата певица не може да обясни откъде. Странна е музиката на Бьорк, като нея самата, и понякога наистина трябват усилия, за да слушаш песните й, но въпреки това в музиката на Бьорк е изпълнена с невероятна красота, музика, която те въздига до небесата. И един глас, който няма аналог нито в класическата, нито в популярната музика, глас, който не може да бъде сбъркан. Още с първите тактове на песента вие разбирате, че това е Бьорк и никой друг. Кариерата на исландката започва много рано – едва 11-годишна, тя вече е звезда в родината си. Америка научава за Бьорк през 1987 година, когато тя пуска култовата песен BIRTDAY. А през 1992 година с дебютния си албум DEBUT тя завоюва и международна популярност. Музиката й веднага завладява както американските, така и европейските музикални клубове – текстовете за непрогледни тъмни гори, в които живеят малки странни същества водят музикалните ценители в един нов, непознат досега в музиката, приказен свят. Това е и една от основните достойнства на музиката на Бьорк – тя помага на хората на намерят дом за душите си. А това в изкуството винаги се е ценяло много високо.