Петър Стоилов

Новият филм на Кристофър Нолан разказва за едни знакови исторически събития по време на Втората световна война, в които Англия успява да евакуира повече от 300 000 войници приклещени на френското пристанище. Заглавието на филма носи името на френския град, от който през 1940-а година английски, френски и белгийски войски се опитват да намерят спасение от все по-приближаващата немска армия. Наименованието на операцията по изтеглянето на войниците е „Динамо“, а в нея се включват всички плавателни съдове – бойни кораби, транспорти, рибарски траулери, дори яхти и лодки за разходка.

Филмът на Нолан разказва по впечатляващ начин точно тези исторически събития, проследявайки драмата, борбата, страха и единствената цел на тези войници да се спасят и да се приберат у дома. По изключително впечатляващ начин са показани действията на войниците на брега, пилотите във въздуха и плавателните съдове, имащи отговорната задача да приберат всички войници. Способността на Нолан да работи  времето за пореден път е вплетено изключително майсторски и в този филм, а невероятния саундтрак на Хас Цимер превръща филмът в истински съпреживяване на напрежението, очакването, страха, надеждата.

Пресата го нарича Слънчевия трубадур на Англия, самият той се определя като продавач на надежди. Истината е, че със своите песни Уич прокарва самобитна пътека в неизменно препълнените зали на Европа и Америка.

Певецът се ражда на 10 май 1946 в обикновено семейство на работници в Глазгоу. Когато е на десет години, родителите му се преместват в Лондон. Музиката и въобще собственото творчество се явяват за момчето своеобразна компенсация за пораженията от полиомелита, заради които той не може да играе с връстниците си или да спортува.

Той създава във фантазията си собствен свят и с него се отправя към хората. Това се случва, когато навършва 16. На автостоп Донован обикаля Англия надлъж и нашир. За известно време учи в художественото училище, но студията бързо му омръзва, все пак обаче успява да го обогати с нещо – запознанството му с английските битници.

По-късно интелектуалните начини за изразяване продължават да го привличат. И по собствените му признания музикалния сред своите таланти Донован съвсем не смята за най-главния. Той става битник по времето, когато на британската музикална сцена се ражда белият ритъм енд блус. С една от групите, които работят в този жанр, певецът се запознава по време на своите странствания. С ансамбъла той поема на юг, където се изявяват основно по заведения.

Мениджърът на групата е силно впечатлен от Уич и го изпраща на първите му записи в столично студио. Пробите се оказват успешни и младежът прави бърз пробив в известна телевизионна програма и успява да привлече вниманието на публиката.

Първият му сингъл Catch the Wind  се появява през април 1965 г. и заема шесто място в британските класации, а следващият – Colours – през юли става пети. На Донован му се отдава възможността да привлече за сътрудничество известни музиканти – китаристите Джим Пейдж и Джеф Бек, мултиинструменталиста Джон Камерън. Именно с тях и с най-опитния продуцент на английска попмузика Мик Мост прави най-значимите записи в кариерата си.

Попадайки в ръцета на Мост, изпълнителят обявява: Вече няма да пея за това, което ненавиждам, а само за това, което обичам. А той обича децата и старинните предания, живата природа, магичното и мистичното, Слънцето, Земята и звездите. За кратко време той успява да създаде в океана на попмузиката свой загадъчен остров, пълен с мир, любов и чудеса на природата.

Пресата го нарича Слънчевия трубадур на Англия, самият той се определя като продавач на надежди. Истината е, че със своите песни Уич прокарва самобитна пътека в неизменно препълнените зали на Европа и Америка.

Певецът се ражда на 10 май 1946 в обикновено семейство на работници в Глазгоу. Когато е на десет години, родителите му се преместват в Лондон. Музиката и въобще собственото творчество се явяват за момчето своеобразна компенсация за пораженията от полиомелита, заради които той не може да играе с връстниците си или да спортува.

Той създава във фантазията си собствен свят и с него се отправя към хората. Това се случва, когато навършва 16. На автостоп Донован обикаля Англия надлъж и нашир. За известно време учи в художественото училище, но студията бързо му омръзва, все пак обаче успява да го обогати с нещо – запознанството му с английските битници.

По-късно интелектуалните начини за изразяване продължават да го привличат. И по собствените му признания музикалния сред своите таланти Донован съвсем не смята за най-главния. Той става битник по времето, когато на британската музикална сцена се ражда белият ритъм енд блус. С една от групите, които работят в този жанр, певецът се запознава по време на своите странствания. С ансамбъла той поема на юг, където се изявяват основно по заведения.

Мениджърът на групата е силно впечатлен от Уич и го изпраща на първите му записи в столично студио. Пробите се оказват успешни и младежът прави бърз пробив в известна телевизионна програма и успява да привлече вниманието на публиката.

Първият му сингъл Catch the Wind  се появява през април 1965 г. и заема шесто място в британските класации, а следващият – Colours – през юли става пети. На Донован му се отдава възможността да привлече за сътрудничество известни музиканти – китаристите Джим Пейдж и Джеф Бек, мултиинструменталиста Джон Камерън. Именно с тях и с най-опитния продуцент на английска попмузика Мик Мост прави най-значимите записи в кариерата си.

Попадайки в ръцета на Мост, изпълнителят обявява: Вече няма да пея за това, което ненавиждам, а само за това, което обичам. А той обича децата и старинните предания, живата природа, магичното и мистичното, Слънцето, Земята и звездите. За кратко време той успява да създаде в океана на попмузиката свой загадъчен остров, пълен с мир, любов и чудеса на природата.

Братовчедка ми е професионален модел в Англия, като винаги, когато говорим за това, държи да се уточни, че под „професионален“ има предвид нещото, с което си изкарва парите, т.е. нейната професия (поне за момента), а не напудрени пози. В страната на мъфените отиде към края на 2007, когато агенцията, в която работеше, Джей Моделс, реши да се оттегли от бизнеса навреме, а не след назряване на проблеми като намаляване или неизплащане на хонорари, неплатежоспособност на клиентите и др., предизвикани от световната криза.

Да си призная, много ми липсва. Тя е по-голяма и винаги се е грижела за мен като за най-добър приятел, никога наставнически или поучително. Първоначално бях много щастлив, че има възможността да работи и да се развива навън, и то в страна като Англия, където пазарът и търсенето на модели са огромни. Впоследствие обаче видях колко тежко изживява носталгията, от една страна, а от друга, всекидневните изпитания, пред които са изложени тези момичета навън, защото борбата на световната модна сцена е наистина „безмилостно жестока“: обикаляне по кастинги, където чакаш с часове, денонощни снимки, екстремни температури и атмосферни условия, интриги и т.н.

Мили момичета, не си мислете, че да си модел навън е лесно. Да, срещаш се с  много нови хора и места, някои от които никога не би видял при други обстоятелства, но носталгията е способна да обземе на моменти цялото ти същество и да отказва твърдо да освободи съзнанието ти. Съветът ми е опитайте се първо тук, в България, да реализирате потенциала си,защото въпреки че агенцията, за която работеше братовчедка ми, „Джей Моделс“, вече не предлага услуги в бранша, то има други фирми, с които да опитате.

Успех!