Петър Стоилов

Днес ще Ви запозная с най-любимата ми руска група – група “Любе”. Не може да се каже, че групата е непозната на българската публика, тъй като вече реализира, през няколко години, две турнета в най-големите български градове, преминали при доста голям успех. Началото на групата ни води към далечната и знакова за нас 1989-ма година и е поставено от руския продуцент и композитор Игор Матвиенко, който и до ден днешен работи в много тясно сътрудничество с групата. Първоначалната му идея е да създаде формация с много отчетливо патриотично звучене, която да пее за духовните ценности, за родината, за чувството на патриотизъм и дълг пред родината, за това, което е скъпо на сърцето на обикновения руски човек, за когото родината е дворът, в който е израсъл, приятелите от детството, първата любов и т. н. И тази проста на пръв поглед, но гениална идея, наред с изключителната харизма и кадифен глас на фронтмена на групата Николай Росторгуев, незабравимите текстове на Александър Шаганов и прекрасните композиции на Игор Матвиенко за кратко време изстрелват “Любе” в звездните орбити на руската популярна музика. Основана на най-добрите традиции на съветската песенна култура, на съвременни аранжировки, използване на руски народни мотиви, мощни партии на мъжки хорове в припевите, текстови препратки към класически произведения и към градския фолклор, музиката им прави силно впечатление не само на руската публика и скоро “Любе” става разпознаваема и обичана група и зад граница. Едни от най-хубавите им песни през годините са “Станция Таганская”, “Младшая сестренка”, “Там за туманами”, “Ребята с нашего двора”, “Комбат”, “Березы”, “Позови мне тихо по имени”, “Тъй неси меня, река”, “Конь” и много други.

Днес ще Ви запозная с най-любимата ми руска група – група “Любе”. Не може да се каже, че групата е непозната на българската публика, тъй като вече реализира, през няколко години, две турнета в най-големите български градове, преминали при доста голям успех. Началото на групата ни води към далечната и знакова за нас 1989-ма година и е поставено от руския продуцент и композитор Игор Матвиенко, който и до ден днешен работи в много тясно сътрудничество с групата. Първоначалната му идея е да създаде формация с много отчетливо патриотично звучене, която да пее за духовните ценности, за родината, за чувството на патриотизъм и дълг пред родината, за това, което е скъпо на сърцето на обикновения руски човек, за когото родината е дворът, в който е израсъл, приятелите от детството, първата любов и т. н. И тази проста на пръв поглед, но гениална идея, наред с изключителната харизма и кадифен глас на фронтмена на групата Николай Росторгуев, незабравимите текстове на Александър Шаганов и прекрасните композиции на Игор Матвиенко за кратко време изстрелват “Любе” в звездните орбити на руската популярна музика. Основана на най-добрите традиции на съветската песенна култура, на съвременни аранжировки, използване на руски народни мотиви, мощни партии на мъжки хорове в припевите, текстови препратки към класически произведения и към градския фолклор, музиката им прави силно впечатление не само на руската публика и скоро “Любе” става разпознаваема и обичана група и зад граница. Едни от най-хубавите им песни през годините са “Станция Таганская”, “Младшая сестренка”, “Там за туманами”, “Ребята с нашего двора”, “Комбат”, “Березы”, “Позови мне тихо по имени”, “Тъй неси меня, река”, “Конь” и много други.

Винаги съм се чудел на музикантите по улиците. На пръв поглед изключително талантливи хора, с усет към музиката, а облечени зле и в очевидно тежко финансово състояние. Защо става така, толкова ли не се намери някой, който да оцени дарбата на такива хора, да им подаде ръка и те да развият и осъвършенстват таланта си. Но живота поднася всякакви изненади и не се знае в каква ситуация ще попаднеш. Но и хората са много глупави понякога. Наскоро гледах една скрита камера, при която действието се развиваше в един голям МОЛ, на първият етаж, където минават много хора. Облечен доста неглиже мъж свири на цигулка, а пред себе си е сложил калъфа за цигулката си, в която да се оставят дарения. Всъщност въпросния мъж не е кой да е, а е един от най-известните цигулари в Америка. Мисията на скритата камера е да се види колко човека ще го разпознаят. И познайте – може би само една жена остана и слуша музиката му до края и го разпозна. Всички останали бързо го подминаваха. Във въпросната статия към клипа от скритата камера се разглеждат въпроси като дали наистина можем да разпознаваме красивата музика, но и красивото като цяло или е нужно билета за концерта да е 150 долара, за да сме сигурни, че слушаме нещо качествено. Наистина много добра идея, разкриваща как са свикнали да мислят по-голямата част от хората.

Винаги съм се чудел на музикантите по улиците. На пръв поглед изключително талантливи хора, с усет към музиката, а облечени зле и в очевидно тежко финансово състояние. Защо става така, толкова ли не се намери някой, който да оцени дарбата на такива хора, да им подаде ръка и те да развият и осъвършенстват таланта си. Но живота поднася всякакви изненади и не се знае в каква ситуация ще попаднеш. Но и хората са много глупави понякога. Наскоро гледах една скрита камера, при която действието се развиваше в един голям МОЛ, на първият етаж, където минават много хора. Облечен доста неглиже мъж свири на цигулка, а пред себе си е сложил калъфа за цигулката си, в която да се оставят дарения. Всъщност въпросния мъж не е кой да е, а е един от най-известните цигулари в Америка. Мисията на скритата камера е да се види колко човека ще го разпознаят. И познайте – може би само една жена остана и слуша музиката му до края и го разпозна. Всички останали бързо го подминаваха. Във въпросната статия към клипа от скритата камера се разглеждат въпроси като дали наистина можем да разпознаваме красивата музика, но и красивото като цяло или е нужно билета за концерта да е 150 долара, за да сме сигурни, че слушаме нещо качествено. Наистина много добра идея, разкриваща как са свикнали да мислят по-голямата част от хората.

Много малко хора харесват филмите мюзикъли, защото самият жанр е твърде специфичен и дори да обичаш да слушаш музика, това няма да има значение, когато гледаш филм. Аз например въпреки голямата си любов към музиката откровено казано намирам този тип филми за досадни. Може би това се дължи на факта, че два вида изкуство се смесват и ми идва в повече резултата, който се получава. Неведнъж съм се опитвал да гледам подобен жанр, но никога не успявам да стигна до самият край на филма. Самото чакане да се развиват действията посредством различни песни, които се изпяват от самите актьори ми е отегчително, тъй като разбираш какво предстои да се случи, но то се случва чак след като свърши песента. Разбира се има някои изключения, едно от които се сещам е един епизод от известен телевизионен сериал, който беше направен като мюзикъл по случай някаква годишнина от измислянето на жанра. Не знам дали защото следя конкретния сериал или по някаква друга причина, но много ми хареса и се изненадах от самият себе си. Когато става дума за театър обаче, колкото по-музикална е една постановка, толкова повече ми харесва и ме забавлява. Странно наистина, но са факт тези мои предпочитания самоизключващи се едно друго. Доколкото съм запознат мюзикълът е възникнал през двадесети век и е бил на голяма почит, поради лесното възприемане на постановките от хората.

Не знам дали младите хора, които днес се радват много на електронната музика, са се замисляли кой е създателят и. За мен най-голямата легенда ще си остане Жан Мишел Жар. Още от малък бях луд фен на неговата музика. Може би този интерес дойде от факта, че едно време баща ми само това слушаше и сега като слушам нещо негово и ми навява много хубави спомени от детството. Ние с баща ми не бяхме само фенове на аудио касетите на Жар, но и сме записвали с видеото негови концерти, които се славеха с невероятни за времето си ефекти – много заря, свирене чрез лазерни лъчове и още куп ефекти, които не мога да опиша. Но нека дам малко информация за този наистина велик новатор в електронните звуци и музика.
Жан Мишел Жар е роден на 24.08.1948 г. В ранна детска възраст той учи пиано, но след това спира да се занимава с класическа музика. През 1968 участва в групата за музикални изследвания и се запознава с творението – синтезатор. Първият му официален албум – „Oxygene“ излиза през 1976 г., който се оказва изключително добър и бележи милионни продажби. Бива разпространен и оценен от целия свят. Той е признат от много хора за един от най-значителните албуми, тъй като се характеризира с уникално съчетание на звуци. За много от звуците, които Жан Мишел Жар разработва е отговорен неговия сътрудник Мишел Гейс, който е разработвал оборудването. Несъмнено по онова време музиката на Жар беше уникална и се харесваше на огромна част от населението, може би защото те вкарваше в някаква мелодична мистика и съчетание от космически звуци.

Не знам дали младите хора, които днес се радват много на електронната музика, са се замисляли кой е създателят и. За мен най-голямата легенда ще си остане Жан Мишел Жар. Още от малък бях луд фен на неговата музика. Може би този интерес дойде от факта, че едно време баща ми само това слушаше и сега като слушам нещо негово и ми навява много хубави спомени от детството. Ние с баща ми не бяхме само фенове на аудио касетите на Жар, но и сме записвали с видеото негови концерти, които се славеха с невероятни за времето си ефекти – много заря, свирене чрез лазерни лъчове и още куп ефекти, които не мога да опиша. Но нека дам малко информация за този наистина велик новатор в електронните звуци и музика.
Жан Мишел Жар е роден на 24.08.1948 г. В ранна детска възраст той учи пиано, но след това спира да се занимава с класическа музика. През 1968 участва в групата за музикални изследвания и се запознава с творението – синтезатор. Първият му официален албум – „Oxygene“ излиза през 1976 г., който се оказва изключително добър и бележи милионни продажби. Бива разпространен и оценен от целия свят. Той е признат от много хора за един от най-значителните албуми, тъй като се характеризира с уникално съчетание на звуци. За много от звуците, които Жан Мишел Жар разработва е отговорен неговия сътрудник Мишел Гейс, който е разработвал оборудването. Несъмнено по онова време музиката на Жар беше уникална и се харесваше на огромна част от населението, може би защото те вкарваше в някаква мелодична мистика и съчетание от космически звуци.

Безспорен е факта, че музиката създава атмосфера. Под това се разбира дали една песен може да промени настроението ви, дали може да ви натъжи или развесели. Дали може да ви предизвика да си зададете въпроси, които не се си задавали никога преди. Дали може да ви накара да си спомните отминал скъп момент или ще ви предизвика да развихрите въображението си и да си представите нещо докато я слушате. Способността на музиката да създава атмосфера е уникална, неприсъща на нищо друго. Песента може да те направи съпричастен към събитията разказани в нея, да промени мнението ти. Именно за това, за всяко нещо казваме, че ще си пуснем музика за да се вкараме в настроение. Романтична музика за вечерята на свещи, тъжна балада за несподелената любов или бързо танцувално парче за събирането преди дискотеката. Музиката е едно от най-достъпните изкуства за всички хора. Ако не всеки може да разбере абстрактната фотография, странните скулптури или картините, които изглеждат по-скоро като мацаница, отколкото като изкуство, то музиката е достъпна за всички. Една тъжна песен може да разплаче както малко момиченце, така и възрастна жена. Едно от хубавите неща на музиката е, че всеки може да интерпретира една и съща мелодия по всевъзможни различни начини. Така една песен става част от много хора. Музиката е една полифонична магия от тонове, които ни карат да чувстваме и усещаме и тя може да бъде сравнена единствено с любовта.

Напоследък след шума в всички видове медии за шистовия газ, се появи нов такъв шум за международното търговско споразумение за борба с фалшификациите – ACTA. Много интересна реакция на обществото наблюдаваме. Хората започнаха да се държат като, че ли ще им се отнеме нещо много ценно, аз не мога да кажа дали това е истина или са конспиративни слухове, но идеята за авторските права донякъде е оправдана. Определено трябва да има орган, който да наблюдава за кражба на авторските права, но това в никакъв случай не трябва да се разбира погрешно – ако е намесено посягане върху неприкосвеността на личната информация, то това е нарушение на човешките права. Гадаенето идва от това, че не се знае конкретния текст, което включва това споразумение, а друг признак, който поражда съмнения е, че то се е подписало тайно. Защо трябва да е тайно? От тук идват и въпросите на обикновения гражданин – щом обществото не трябва да знае за него, значи до известна степен ще засегне неговите интереси. Ако слуховете се окажат вярни, а именно, че ще могат да се предоставят данни за потребителите от интернет доставчиците и че ще има глоби и присъди за споделяне на музика, филми и т.н., определено това е в ощърб на обикновения потребител и това споразумение е само в изгода на големите компании, които ще могат да завеждат дела за щяло и нещяло. До известна степен това обезсмисля и цялата идея на интернет като свободно пространство, където потребителите могат да черпят информация и да обменят опит. Разбирам всички продуценти, изпълнители и всички в музикалния бизнес, но съм убеден, че хората, които наистина харесват тяхното творчество и продукти, ще си купуват албумите, а и те го правят и в момента. Пък и интернет е идеалното място за разпространение на всякаква медия. Самото споделяне и безплатна реклама на продукта. Това е моето мнение.

Ирина Флорин направила нов албум, това разбрах миналата седмица. Да си призная честно толкова отдавна нищо не бях чувал за нея, че дори я бях забравил. Не само, че не беше правила никакви нови песни, ами изобщо се беше загубила от полезрението на родните папараци. След пет годишното си отсъствие от българската музикална сцена тя се завърна с нов албум. Името му е „Копринена жена”, отново уникално и нетипично, какъвто по мое мнение и самият стил на певицата. Албума включва осем авторски песни и два кавъра. Някъде прочетох, че самата певица счита отсъствието си като период, в който се е отърсила от миналото и е събрала ново вдъхновение, за да се завърне. Момчил Колев от „Дони и Момчил”, който също се беше загубил някъде е написал три от парчетата в албума на певицата, включително и фронт песента на албума. Върху аранжиментите по албума е работил Жоро Георгиев, който е китарист в група „Остава”. Самият албум е кръстен на едноименната песен „Копринена жена”, която е първи сингъл към него. Втората известна песен се казва „Неон”. На двадесет и пети април ще бъде представен и третия по ред сингъл от новият албум на Ирина. Събитието ще се случи по време на церемонията по раздаването на наградите на БГ радио в зала 1 на НДК.

За българските сватби нашия народ си има определени традиции. Например оркестър съпровожда семейството на младоженеца до дома на булката от където той трябва да я вземе, като и тъпче обувката с пари. Междувременно оркестъра надува главите на всички присъстващи с разнообразни ритми, понякога незнайно защо ориенталски вместо народни. За ресторанта, където се приемат всички гости обикновено се наема диджей, който пуска музиката. Аз не съм ходил на чак толкова много сватби, но ми е направило впечатление, че се пускат едни и същи песни. Музикалния свят е толкова разнообразен, непрекъснато се правят нови и нови неща, а по сватбите се слуша музика като шлагерите. Разбира се по-голямата част от нея е от родната чалга. Не знам на останалите как им изглежда, но аз като видя елегантен младоженец с красива булка, изтупани и издокарани оставам с впечатлението, че са хора от класа, възпитани и с маниери. След това се започват едни невероятни ориенталски танци с чупки в кръста, раздрусване на някои части от тялото и аз се потрисам от това как се забавляват хората. Много харесвам американския тип сватба. Там за самото подписване обикновено се наема цигулар или цял оркестър от струнни инструменти, който свири нежна и приятна мелодия, подходяща за този важен момент. За приема се наемат други музиканти, които обикновено свирят и пеят на живо, но доста по-различна музика от тази на родните фолк звезди.

За българските сватби нашия народ си има определени традиции. Например оркестър съпровожда семейството на младоженеца до дома на булката от където той трябва да я вземе, като и тъпче обувката с пари. Междувременно оркестъра надува главите на всички присъстващи с разнообразни ритми, понякога незнайно защо ориенталски вместо народни. За ресторанта, където се приемат всички гости обикновено се наема диджей, който пуска музиката. Аз не съм ходил на чак толкова много сватби, но ми е направило впечатление, че се пускат едни и същи песни. Музикалния свят е толкова разнообразен, непрекъснато се правят нови и нови неща, а по сватбите се слуша музика като шлагерите. Разбира се по-голямата част от нея е от родната чалга. Не знам на останалите как им изглежда, но аз като видя елегантен младоженец с красива булка, изтупани и издокарани оставам с впечатлението, че са хора от класа, възпитани и с маниери. След това се започват едни невероятни ориенталски танци с чупки в кръста, раздрусване на някои части от тялото и аз се потрисам от това как се забавляват хората. Много харесвам американския тип сватба. Там за самото подписване обикновено се наема цигулар или цял оркестър от струнни инструменти, който свири нежна и приятна мелодия, подходяща за този важен момент. За приема се наемат други музиканти, които обикновено свирят и пеят на живо, но доста по-различна музика от тази на родните фолк звезди.

Винаги говоря за музиката като изкуство и начин да изразиш себе си. Ако трябва да бъдем откровени обаче всяко нещо става с пари, а изкуството не прави изключение. В днешно време ако не попаднеш на човек, който да те хареса и да има финансовата възможност да те подкрепи и да ти даде начален старт няма как да успееш в музикалния бизнес. Много хора може да ти се възхищават на таланта и на това което правиш без значение дали свириш на някакъв инструмент или имаш страхотен глас, но ако нямаш спонсор зад гърба си шансовете ти са нулеви. Повечето компании за откриване на таланти и издателски къщи трудно се навиват да лансират нови хора, естествено всичко отново е свързано с парите. Това е така, защото ако те финансово те спонсорират винаги има риска ти да не успееш, а за тях това е един риск, който не всеки е готов да поеме. Може би именно по тази причина се получава наплива от певици в чалга бизнеса. Забелязал съм много талантливи гласове, хора с потенциал, които вероятно поради липсата на опции избират некачествената музика, която ще им донесе пари. Защото колкото и да не искам да призная всички сме на ясно, че в България и в някои страни около нас чалгата е най-слушаната музика. Много се радвам на музикалните телевизионни формати, благодарение на които всяка година се откриват нови талантливи хора, които всъщност са бъдещето на българската музика.

Тази седмица ще ходя да гледам мой приятел в един клуб с жива музика. Той освен, че много обича качествена музика е много добър в свиренето на китара и заедно с няколко познати се събират от време на време да посвирят. Обикновено се събираме в апартамента на някой познат, гаража или помещение, което е свободно, но този път няма да бъде така. Собственика на голям рок клуб е разбрал от познати колко добре свирят и решил да ги чуе, за да се увери в слуховете. След това веднага им предложил другият четвъртък да свирят на живо в заведението му, което си е доста ласкателно според мен. Те не искат да се занимават професионално с музика, защото е ясно, че тук в България музикантите извън попфолка остават почти незабелязани и е трудно да се докажеш. Въпреки това се радвам за тях, защото ако не друго поне повече хора ще разберат колко са добри и ще им се порадват. Вече започнах да звъня по телефони и да каня приятели и познати, за да се съберем повече хора и да ги подкрепим. Те не са от хората, които много се притесняват, но все пак винаги свирят пред приятели, а сега ще има много хора, които ще ги слушат, може и да се окаже, че имат нужда от познати лица в публиката. Очаквам събитието с нетърпение, надявам се да спечелят почитатели и да се забавляваме, както обикновено.

Тъй като в момента е зима и посрещаме едни от най-големите празници, а именно отминалата вече Коледа и наближаващата Нова година, се сещам само за един човек, който може да опише всяко нещо само с мелодия, без думи. Людовико Ейнауди е италиански пианист успял да завоюва сцената още след своя дебют. Той е музикант, чието име се поставя до Шопен, Майкъл Найтъм, Ерик Сати. Музиката му е като приказна история без думи, затвориш ли очи въображението ти е свободно да си представи картините описани с мелодия. Людовико има издадени двадесет диска, написал е саундтраците на деветнадесет филма и телевизионни сериали и се е превърнал в най-продавания класически пианист. Роден е в Торино, Италия и започва да свири на пияно още от дете, като дава старт на своя талант и кариера, след това учи и завършва Миланската консерватория.

През предстоящата 2012 година, на двадесет и осми март ние ще имаме честта да видим и слушаме прекрасните творби на Людовико Ейнауди в България. Той ще изнесе концерт в София от 19:30 часа. Сигурен съм, че за много хора това име е напълно непознато, но ако чуете само една негова творба ще останете пленени от таланта и способността му да рисува с помощта на мелодията. За любителите на класическата музика идването на такова голямо име у нас е истински подарък, за мен също въпреки, че не бих се определил така.

Досега не съм засягал темата за нашата национална народна музика, но безспорно по тази тема могат да се кажат много неща. Не бих се определил като човек, който слуша много народна музика, защото има много песни от различните краища, които не ми допадат и не ми харесва да ги слушам. Ако трябва обаче да не обръщам внимание на това бих казал, че българската народна музика е един от поводите, с които ние можем да се гордеем, че сме се родили българи. Народното творчество е разказало цялата история на България и всички премеждия, които е преживяла за да я има и днес. Песни има за всеки повод бил той тъжен или весел. Българската народна песен е въплътила в себе си  гения на един народ, уникална и неповторима музика и текст идващ направо от душата, която изплаква мъката си или се радва на успеха си. Никъде по света няма музика, която да прилича на нашата, никъде няма такива сложни хора и ръченици, каквито имаме ние. Аз за съжаление мога да играя само право хоро, но ако помислим за останалите ритми, на които се танцуват еленино, дайчово, пайдушко и какви ли още не хора, ще се възхитим от разнообразието на народното творчество. Някои млади хора напълно отричат народната музика, но това е защото не са възпитани да обичат своето. Защото нашата народна музика е уникална, на нея се възхищават всички чужденци, чули българска песен. Tя е в основите на нашия бит и култура, на нашите традиции и ценности и е нещо, с което можем да се представим пред света.

Досега не съм засягал темата за нашата национална народна музика, но безспорно по тази тема могат да се кажат много неща. Не бих се определил като човек, който слуша много народна музика, защото има много песни от различните краища, които не ми допадат и не ми харесва да ги слушам. Ако трябва обаче да не обръщам внимание на това бих казал, че българската народна музика е един от поводите, с които ние можем да се гордеем, че сме се родили българи. Народното творчество е разказало цялата история на България и всички премеждия, които е преживяла за да я има и днес. Песни има за всеки повод бил той тъжен или весел. Българската народна песен е въплътила в себе си  гения на един народ, уникална и неповторима музика и текст идващ направо от душата, която изплаква мъката си или се радва на успеха си. Никъде по света няма музика, която да прилича на нашата, никъде няма такива сложни хора и ръченици, каквито имаме ние. Аз за съжаление мога да играя само право хоро, но ако помислим за останалите ритми, на които се танцуват еленино, дайчово, пайдушко и какви ли още не хора, ще се възхитим от разнообразието на народното творчество. Някои млади хора напълно отричат народната музика, но това е защото не са възпитани да обичат своето. Защото нашата народна музика е уникална, на нея се възхищават всички чужденци, чули българска песен. Tя е в основите на нашия бит и култура, на нашите традиции и ценности и е нещо, с което можем да се представим пред света.

Заради наближаващия хубав семеен и християнски празник, който всяко семейство ще празнува и всяко дете очаква цяла година, реших да напиша няколко думи за музиката, която може да ни вкара в Коледно настроение. Когато украсявам коледното дръвче и цялата къща винаги обичам да си слушам коледни песни. Много повдигат духа и помагат да усетиш празничното настроение дори да си имал тежък ден и някакви проблеми. Без значение дали са български или не, песните с тази тематика ни развеселяват и според мен са едно от важните неща, които трябва да присъстват в дома. Когато масата е сложена, всички са наредени около трапезата с вкусни ястия да се чува приятни коледни мелодии, които стоплят душата. Хората казват, че този празник прави всички по-добри, предизвиква повече усмивки по лицата ни. Сигурен съм, че музиката има голямо значение. Вчера когато влязох в един магазин близо до дома ми се уверих в това. Там работи една жена на възраст, но никога не ме поздравява нито ми казва довиждане, всеки път е намръщена и със строг поглед. Влязох да си взема хляб и нещо за пиене, вътре по радиото звучеше една много известна песен “Let it snow”. Още от вратата тя ме посрещна с усмивка и ме подкани да вляза. Беше много любезна, а когато платих ми пожела да изкарам весели празници и новата година да ми донесе здраве. Отвърнах на пожеланията и за първи път се тръгнах с усмивка на лице от този магазин.

Заради наближаващия хубав семеен и християнски празник, който всяко семейство ще празнува и всяко дете очаква цяла година, реших да напиша няколко думи за музиката, която може да ни вкара в Коледно настроение. Когато украсявам коледното дръвче и цялата къща винаги обичам да си слушам коледни песни. Много повдигат духа и помагат да усетиш празничното настроение дори да си имал тежък ден и някакви проблеми. Без значение дали са български или не, песните с тази тематика ни развеселяват и според мен са едно от важните неща, които трябва да присъстват в дома. Когато масата е сложена, всички са наредени около трапезата с вкусни ястия да се чува приятни коледни мелодии, които стоплят душата. Хората казват, че този празник прави всички по-добри, предизвиква повече усмивки по лицата ни. Сигурен съм, че музиката има голямо значение. Вчера когато влязох в един магазин близо до дома ми се уверих в това. Там работи една жена на възраст, но никога не ме поздравява нито ми казва довиждане, всеки път е намръщена и със строг поглед. Влязох да си взема хляб и нещо за пиене, вътре по радиото звучеше една много известна песен “Let it snow”. Още от вратата тя ме посрещна с усмивка и ме подкани да вляза. Беше много любезна, а когато платих ми пожела да изкарам весели празници и новата година да ми донесе здраве. Отвърнах на пожеланията и за първи път се тръгнах с усмивка на лице от този магазин.

Има един тип песни, които никога не остаряват, не губят своята давност и са толкова актуални в сегашно време, колкото са били тогава когато са написани и изпети. Рок баладите на 70-те, 80-те и 90-те, които никога не могат да бъдат забравени и повторени. Някои песни са направени толкова добре, че колкото и години да минават, без значение от хората, които се опитват да ги повторят и подобрят, това не е възможно защото те са създадени в своя съвършен вид. Всички ценители си спомнят за онази музика, която можеше да те накара да се влюбиш, да се разплачеш или просто да я почувстваш толкова дълбоко, че да оприличиш събитие от собствения си живот с нея. Тази музика е все още жива, защото много хора никога не са я забравяли. Все още, когато искат да кажат нещо на любимата жена, не хабят напразно думи, просто и пускат убийствена рок балада, която разтапя всяко женско сърце. Едни от кралете на баладичния рок  Deep purple, Guns N’ Roses, Foreigner, Metallica, Eagles, Richard Marx, Scorpions, Bryan Adams, Rod Stewart и разбира се още много други, които няма да ми стигне целият ден да изброявам, успяват да развълнуват и разтуптят милиони сърца. Хората казват, че няма вечни неща, но аз мисля че има и едно от тях е истинската и хубава рок музика, белязала музикалната сцена вече десетилетия наред, тя винаги ще е на мода.