Петър Стоилов

Точно преди една година ковид удари и България. Преди 365 дни бе първият локдаун, първият сблъсък с вируса и първите сериозни промени в начина ни на живот. Тогава не знаехме какво се случва, но се надявахме, че следващата година по това време ще е просто неприятен спомен. Е, какво е положението днес?

За огромно съжаление, една календарна година не бе достатъчна на света, за да овладее пандемията. През всички тези дни се появиха редица казуси относно здравето, икономическото състояние на държавите и необходимите мерки. Оказа се, че каквито и рестрикции да се приемат, те не могат да спрат заразата и да осигурят на жителите нормално съществуване.

Така стигнахме до състоянието „ново нормално“. Вече носенето на защитни маски е задължително на закрито и този „аксесоар“ се превърна в абсолютно „must have” за мъже, жени и деца. Така свикнахме да посещаваме събития с маски, да изпращаме децата на училище с маски, да пазаруваме с маски, да се женим с маски и да живеем с маски.

Но ограничението относно носене на предпазни средства не е единственото променено в наши дни. Научихме се да живеем сами, без постоянните срещи с близки, роднини и приятели. Научехме се да не разпускаме по кафета и фитнеси. Научихме се да пътуваме само в пределите на нашата страна. Е, това все пак се оказа не толкова лошо.

И така неусетно преминахме в един нов свят, който много бързо заличи стария ни познат. Дали отново ще имаме възможността да живеем в него, или пък това е необходимият преход, след който ни очаква нещо по-добро? Може само да гадаем. Но пък надеждата остава в нас, че „новото нормално“ наистина ще ни предостави изобилието на света, а не неговото ограничение.

Точно преди една година ковид удари и България. Преди 365 дни бе първият локдаун, първият сблъсък с вируса и първите сериозни промени в начина ни на живот. Тогава не знаехме какво се случва, но се надявахме, че следващата година по това време ще е просто неприятен спомен. Е, какво е положението днес?

За огромно съжаление, една календарна година не бе достатъчна на света, за да овладее пандемията. През всички тези дни се появиха редица казуси относно здравето, икономическото състояние на държавите и необходимите мерки. Оказа се, че каквито и рестрикции да се приемат, те не могат да спрат заразата и да осигурят на жителите нормално съществуване.

Така стигнахме до състоянието „ново нормално“. Вече носенето на защитни маски е задължително на закрито и този „аксесоар“ се превърна в абсолютно „must have” за мъже, жени и деца. Така свикнахме да посещаваме събития с маски, да изпращаме децата на училище с маски, да пазаруваме с маски, да се женим с маски и да живеем с маски.

Но ограничението относно носене на предпазни средства не е единственото променено в наши дни. Научихме се да живеем сами, без постоянните срещи с близки, роднини и приятели. Научехме се да не разпускаме по кафета и фитнеси. Научихме се да пътуваме само в пределите на нашата страна. Е, това все пак се оказа не толкова лошо.

И така неусетно преминахме в един нов свят, който много бързо заличи стария ни познат. Дали отново ще имаме възможността да живеем в него, или пък това е необходимият преход, след който ни очаква нещо по-добро? Може само да гадаем. Но пък надеждата остава в нас, че „новото нормално“ наистина ще ни предостави изобилието на света, а не неговото ограничение.

За всички ни е ясно, че 2020 е необикновена година. Kолкото и обаче да се опитвам да свикна с някои от приумиците ѝ, все не успявам. Една от актуалните теми в момента в обществото, която възбуди и моя интерес, е тази за посещението на училище с маски.

Разбирам, че е време на пандемия и трябва да се вземат всички необходими мерки, за да запазим здравето на нас и нашите близки. Но някои изисквания за мен са прекалени. Намирам ги за такива, защото през последните месеци се нагледах на какви ли не нарушения. За никого не е тайна, че морските ни курорти и особено тези около Созопол преливаха от туристи. И те нямаха предпазни средства – къпеха се в морето, ядяха на едни и същи места, лежаха хавлия до хавлия.

Друг е въпросът, че има протести, които вече са около 70-80 дни поред. Това е струпване на хиляди хора заедно и то перманентно. Няма как да не се запитам защо от тези мероприятия и по време на летните почивки не се обявяваха случаи на заразени, а сега – ден след започван на учебната година, веднага се появи информация за заболели? Нима не е странно, че учениците и преподавателите се превърнаха в по-страшни и опасни преносители на вируса от всички останали в страната?

Пагубното в случая е, че се задължават малки деца и подрастващи да носят постоянно маски. Някои от тях имат алергии, астма и прочие. Други просто ги прибират по джобове, трети ги забравят или разменят с други деца. Според мен така рискът е много по-голям от поява на всякакви други зарази.

Заедно с негативните ползи върху здравето, се повлиява и върху качеството на обучението. Ситуацията с пандемията налага дистанционно обучение, в което главните преподаватели са и родителите. Наред с работни и лични ангажименти, преподаването на дете е далеч над възможностите на много от нас. Но това е друга тема, която ще видим как ще се развие във времето и дали отново ще се повтори.