Петър Стоилов

Футболът в България отдавна вече не е просто спорт, а бизнес с много пластове и още повече сенки. Като запален фен, израснал по стадионите и пред екрана, ми е болно да призная, че корупцията, търговията с играчи и пренебрегването на младите таланти са превърнали любимата ни игра в арена за пари, а не за слава.

Корупцията – „невидимият играч“ на терена
Не е тайна, че под масата често се играе повече отколкото на терена. Отдавна не вярваме, че съдиите винаги свирят по правилата – за някои от тях свирката е инструмент за бизнес. Признанията на бивши президенти на клубове и разследвания на международни медии потвърждават: подкупите са реалност. А когато справедливостта отсъства, феновете си тръгват разочаровани, а младите таланти – обезкуражени.

Трансфери: играчи в обръщение като валута
Вместо да изграждаме силни отбори и да развиваме играчите си, клубовете предпочитат да търгуват с тях. Продажбите носят бърза печалба, но отборите остават без гръбнак и перспектива. Докато в чужбина трансферите са част от дългосрочна стратегия, у нас често изглеждат като търговия на едро.

Изгубеното поколение таланти
Как да повярва едно дете в мечтата да носи фланелката на любимия отбор, когато никой не инвестира в него? Младежките академии са подценени, треньорите – недооценени, а младите футболисти – недооценявани. Липсата на ясна стратегия за развитие води до това, че единственото, което „изнасяме“, са горчиви признания и пропуснати възможности.

Надеждата не умира – нужни са действия
Ако искаме отново да се вълнуваме истински от българския футбол – не от жълтите заглавия, а от истински красивата игра – трябва да започнем от нулата. Да се изкорени корупцията, да се въведе прозрачност и да се инвестира в децата с топка в краката и мечта в сърцето.

Като фен няма да спра да вярвам, че футболът у нас може да бъде нещо повече от бизнес. Но за да стане това, всички ние – фенове, треньори, журналисти и ръководители – трябва да поискаме промяна. Истинската. Защото красивата игра го заслужава.

И вие знаете и аз съм наясно, че интернет е важен. Не само за да постваме картинки в социалните мрежи, ами и за бизнеса. Какви са обаче онези огромни позитиви, които дигитализацията дава на бизнеса, които са непостижими без него.

Никак не са малко икономистите и маркетолозите, които застават твърдо зад идеята, че дигитализацията променя пазара към по-добро. Реших обаче да не им се доверявам и сам да потърся какви са основните причини един малък бизнес да реши да изгражда уеб сайт, като се има предвид, че качествената изработка на такъв, би му струвала голяма част от приходите. Тоест той е заплашен от риск да си изгуби парите.

Намерих доста неща, като информация, но определено един от най-полезните материали прочетох в bgonair.bg, където бяха систематизирали причините в 8 групи. Едва ли са успели да опишат всяка една ситуация и да обхванат всеки един бранш и неговите причини, но са се опитали да бъдат максимално изчерпателни.

Основната им идея се завърта покрай факта, че хората вече са почти ежеминутно онлайн и се допитват първо до телефоните си, а след това до другите хора. Това е и главната причина, когато искаме да посетим даден офис или магазин, да търсим адреса му онлайн. Там проверяваме и за работното време, наличността на продукта, който сме си избрали, дали имат доставки до нас и тн. Ако не намерим уеб сайт или Google визитка, има голяма вероятност да изберем друг офис за търсената услуга или друг подобен продукт, за да си спестим неудобството.

Като заговорих за неудобство, според мен това е и основната причина всеки бизнес да се нуждае от уеб сайт – за да бъде удобен на всички, които се възползват от стоките и услугите му. В противен случай, конкурентите, които са по-удобни за намиране, обаждане, комуникация, ще спечелят клиентите. Това стои и зад оптимизацията за търсачки, така нареченото SEO – всички механизми, чрез които един уеб сайт излиза по-напред в класирането на Google. А да излизаш по-напред на практика означава да си по-лесен за посещение от клиентите.