Сигурно сте чували оня стар анекдот, дето в пъкъла пред казана на българите няма пазач, щото те сами се следели, и ай някой се навдигне, съсед от казана му помагал пак да поеме към къкрещата течност. Такива ти му работи български, при това пък и съвсем верни. Не веднъж и два пъти съм писал за “Евровизия” – къде повече критично, къде по-малко, понякога с идеи, но винаги принципно и без заяждане на дребно. И предварително – от критика пост фактум никой не бере плодове, а само печал. Е, отмина и тазгодишното издание на песенния конкурс на Стария континент с участието на Стунджи и Елица. Ако си спомняте, даже писах за това, как първоначално спечелилата песен беше подменена в движение заради неуредените авторски права с чуждестранен композитор и така се наложи да се изпълнява компромисно втората песен, с която участваше дуетът в българското състезание, очевидно не толкова стойностна, колкото първата – но общо взето под знака “така трябвало да се случи”. Истината е, че с която и песен да бяха участвали Стунджи и сценичната му партньорка, трудно биха могли да повторят грандиозния си успех с песента “Вода” отпреди няколко години, когато се класираха на четвърто място, и участието им при всички случаи би изглеждало в сравнителен план като неуспех. Може и така да е – ама колко е редно колега да дава силно негативна, почти злобна оценка. При това от страниците на социалната мрежа. Говоря за статуса на Георги Христов, в който той една ли не нарича избирателно Елица некадърница и определя песента като пълен провал и срам за българската музика. Колко да е срам и наистина ли е по-голям от този да хвърляш кал по колега. И глупаво да се надяваш, че няма да се опръскаш. Наистина жалко.
Related Posts
