Братовчедка ми е професионален модел в Англия, като винаги, когато говорим за това, държи да се уточни, че под „професионален“ има предвид нещото, с което си изкарва парите, т.е. нейната професия (поне за момента), а не напудрени пози. В страната на мъфените отиде към края на 2007, когато агенцията, в която работеше, Джей Моделс, реши да се оттегли от бизнеса навреме, а не след назряване на проблеми като намаляване или неизплащане на хонорари, неплатежоспособност на клиентите и др., предизвикани от световната криза.
Да си призная, много ми липсва. Тя е по-голяма и винаги се е грижела за мен като за най-добър приятел, никога наставнически или поучително. Първоначално бях много щастлив, че има възможността да работи и да се развива навън, и то в страна като Англия, където пазарът и търсенето на модели са огромни. Впоследствие обаче видях колко тежко изживява носталгията, от една страна, а от друга, всекидневните изпитания, пред които са изложени тези момичета навън, защото борбата на световната модна сцена е наистина „безмилостно жестока“: обикаляне по кастинги, където чакаш с часове, денонощни снимки, екстремни температури и атмосферни условия, интриги и т.н.
Мили момичета, не си мислете, че да си модел навън е лесно. Да, срещаш се с много нови хора и места, някои от които никога не би видял при други обстоятелства, но носталгията е способна да обземе на моменти цялото ти същество и да отказва твърдо да освободи съзнанието ти. Съветът ми е опитайте се първо тук, в България, да реализирате потенциала си,защото въпреки че агенцията, за която работеше братовчедка ми, „Джей Моделс“, вече не предлага услуги в бранша, то има други фирми, с които да опитате.
Успех!
