Най-интелигентните морски бозайници, делфините, често ни изненадват със сложното си поведение, което надхвърля инстинктите за оцеляване. Една от най-любопитните и спорни практики, наблюдавани от изследователи, е играта им с рибата балон (pufferfish). Тази иначе смъртоносна риба съдържа силния невротоксин тетродотоксин – вещество, което в големи количества е фатално, но в малки дози може да предизвика промени в съзнанието.
Някои наблюдения, включително документирани в поредицата на BBC Dolphins: Spy in the Pod, показват как група млади делфини подхвърлят внимателно риба балон, дъвчат я леко и след това я предават на друг член от групата. Интересното е, че никой не се опитва да я изяде. След „сесията“ с рибата делфините изглеждат замислени, плават бавно близо до повърхността и наблюдават отраженията си – поведение, което някои учени интерпретират като леко „опиянение“.
Според National Geographic токсинът, съдържащ се в кожата и органите на рибата балон, блокира натриевите канали в нервните клетки. При високи дози това спира предаването на нервни импулси и води до парализа и смърт. Но в минимални количества може да предизвика изтръпване, замайване и промяна в моторната активност. Именно тази особеност кара някои експерти да вярват, че делфините съзнателно дозират „експеримента“.
Все пак няма единодушие в научната общност. Част от биолозите смятат, че това поведение е просто форма на игра и социална връзка, без целенасочено търсене на интоксикация. Делфините са известни с любовта си към игрите – от гонитби с мехурчета до „сърфиране“ по вълните на лодки – и рибата балон може да е просто още един „играчка“.
Любопитното е, че темата излезе и извън научните среди. След излъчването на документалните кадри BBC, редица медии заговориха за „делфини на наркотик“, а популярни културни издания направиха паралел с човешката употреба на психоактивни вещества. В интернет фенове дори създадоха мемета, а сюжетни линии с „делфини и риба балон“ се появиха в анимационни филми и комедийни предавания.
Истината вероятно е по-сложна – делфините може да съчетават и игра, и експерименти с нови усещания. Независимо от причината, това поведение подчертава колко интелигентни и социални същества са те. Ако една риба може да провокира група морски бозайници да се „опияняват“ заедно, това е още едно доказателство, че океанът крие неподозирани истории за съзнанието и поведението.
Любопитното е, че подобни практики не са уникални само за делфините. В животинското царство има множество примери за търсене на вещества, които променят възприятията. Домашните котки и големите котки в природата – лъвове, тигри и рисове – реагират еуфорично на котешката мента и на растението валериана. Те започват да се въргалят, да търкат глава и да проявяват поведение, което прилича на състояние на екстаз.
В тундрата северните елени активно търсят червени мухоморки. Някои изследователи дори смятат, че традицията на шаманите в Сибир да използват мухоморка в ритуали може да е вдъхновена от наблюденията на тези животни.
Птиците също не остават по-назад – често се „опияняват“ от ферментирали плодове. В Австралия се наблюдават папагали, които губят равновесие след подобен „пир“, а в Северна Америка кедровите свирци редовно се напиват от ферментирали горски плодове и буквално падат от клоните.
Дори насекомите показват подобно поведение – пчелите могат да се „опият“ от ферментирал нектар и тогава губят ориентация, което пречи на колонията.
Всичко това подсказва, че стремежът към променено състояние на съзнанието не е изцяло човешка особеност. Напротив – изглежда е част от по-широкия животински опит и може да носи еволюционни ползи, като социално свързване, освобождаване от стрес или дори обучение чрез нетипично поведение.
