В далечната вече 1943-а година американският психолог Ейбрахам Маслоу публикува за първи път своята теория за йерархията на потребностите, която по-късно става популярна като пирамидата на потребностите на Маслоу. В основата на своята теория американският философ поставя тезата, че хората сме “искащи същества”, които на всеки един етап от живота си, в зависимост от състоянието, което се намираме, искаме все повече и повече неща за себе си.
На най-ниското ниво на пирамидата са поставени физиологическите потребности – храна, вода, подслон, необходимост от почивка, както и сексуалните нужди. Тези човешки потребности са базисни и са задължителни за всяко едно човешко същество. При липсата на някое от тях, говорим за сериозен проблем, който изисква понякога и външна намеса.
На следващото ниво в пирамидата е необходимостта от сигурност. На това ниво трябва да бъдат задоволени потребностите на хората от физическа и психическа защита и неща, които му дават увереност – надеждна работа, с достатъчно висока заплата, различи видове осигуровки – за пенсия, за здраве, а може би и допълнителни рискове, които предлага работодателя; добри работни условия. Когато са осигурени тези потребности, човешкия индивид изпитва сигурност за своето бъдеще. На чисто психологическо ниво хората се страхуват от неизвестното, а бъдещето ни е винаги неизвестно. Ето потребността да се подсигурим за бъдещето (пенсионната система) и дава сигурност, че когато дойде време ще сме осигурени.
Третото ниво в пирамидата на потребностите на Маслоу е запазено за потребността от обвързване. В тази група влизат приятелството, любовта, семейството, участието в група или членството в определени организации. Човекът е социално животно и поради тази причини има необходимост от това да се самоопределя с определена група. По този начин се чувства значим за нечие друго човешко същество, което и е заложено в природните ни инстинкти за възпроизводство.
Следващото стъпало в пирамидата е необходимостта от уважение. На това ниво се включва самоуважението, благодарение на което човек се чувства личност, която е значима са себе си и останалите. Също така на това ниво се включват увереността, статусът и постиженията на индивида, които биха провокирали уважение у останалите представители.
На последното стъпало от пирамидата Маслоу е поставил потребността от самореализация. На това ниво, човешкото същество вече е стигнало да необходимостта да получи възможност да покаже и развие своя пълен потенциал.
Когато в една организация са отнети част от по-горните нива на потребност на работниците и служителите, то следва те да бъдат не достатъчно удовлетворени от живота, който водят и да поискат да направят промяна, за да получат това, което смятат, че им се полага.
