Така и подхванах вълната за детството с носталгия си спомням и за не далечното време, когато изобщо нямаше мобилни телефони. И колко по-добре беше тогава, сякаш оставяхме съдбата да се намеси във взаимоотношенията. А бяхме и доста по-спокойни. Когато излизахме с някого не бяхме обезпокоявани и не ни прекъсваха в разговорите. Ако искахме да останем на спокойствие просто излизахме вън от домовете си и ставахме неоткриваеми. Нещо, което изключително много ми липсва.
Сега е доста по-различно. Масово хората имат мобилни телефони, при това не по един, а напротив – два, три, четири и повече. Сякаш не ни тормозят достатъчно другите мисли, а и телефоните да звънят постоянно. Много от хората не могат да прекарат и два часа без телефона си, изпадат в паника, нервничат, сякаш света ще се свърши, ако не отговорят на повикване веднага. И се изсипват купища пари, за да си набавим все по-новите модели, да сме в крак с времето и модата. Ах, това време и тази мода, които ни задушават, отегчават, изнервят и притесняват, но въпреки това не се отказваме от тях.
Не, не мисля, че така е по-добре. Искам свобода, анонимност и невидимост за известно време.
