Съществуват много определения на музиката Ню ейдж. Едно от тях, обединяващо сякаш цялото разнообразие, се свежда до простия термин Contemporary Instrumental – съвременна инструментална музика.
Началото на това направление като масова култура е в средата на 60-те години, по време на хипи движението. За първата му лястовичка се счита записът на американския джазов кларнетист Тони Скот, който през 1964 г. издава диска “Music for Zen Meditation” с използване на японски народни инструменти и съвършено нов подход към джаза. През втората половина на 60-те в младежките среди стават изключително силни тенденциите към бягство от всичко агресивно, активно и грубо практическо. Това е един своеобразен призив на новото поколение, изоставило начина на живот на своите родители, техния прагматизъм и бездуховност.
Характерно е, че много момчета и момичета от успешни и дори много богати семейства напускат домовете си и създават “собствени”, живеейки като деца цветя. Това е време на небивало увлечение на младите хора по различни видове религии и духовни учения. На първо място, разбира се, се засилва интересът към християнството, което донася огромна популярност на рок оперите “Иисус Христос Суперзвезда” и “Godspell”. Започва да се появява и интерес към индийското древно знание – Венданта, – особено след като известният йога учител Махариши идва в Ангилия и се среща с “Бийтълс”. Срещата е последвана от пътуване на групата до Индия и престой в един от ашрамите. В резултат Джон Харисън до такава степен се ентусиазира, че не само той става последовател на индийската философия, но привлича в тази посока и много от феновете на групата.
Посещението на Рави Шанкара, един от водещите индийски музиканти, в Европа и Америка и сътрудничеството му с доста именити творци от онова време също допринася за разширение на масовия интерес към източните учения – към Вендата, учението на йога, будизма и дзенбудизма, софизма и даоизма.
С развитието на електронната музика и на техническите и възможности обаче New Age става изключително разнообразна и престава да се отъждествява само с музиката за релаксация и медитация. Днес понятието е далеч по-широко и противоречиво, което често води до доста недоразумения, отчасти и защото елементи от този стил при добро желание биха могли да бъдат намерени при много музиканти. При всички случаи това е една сплав от духовна, електронна, етническа, класическа, инструментална, симфонична музика със звуци от природата в най-различни пропорции и фракции.