Днес е Гергьовден! Честит празник на всеки Георги, Гергана, Генчо, Гинка, Ганка, Ганя, Ганчо, Георгия и останалите със сходни имена, които също празнуват. Да сте живи и здрави.
Трябва да ви кажа обаче, че много често по това време на годината се чудя защо всички налитат на месото и най-вече на агнешкото месо. Знам, ще кажете, че е традиция. Това е типичното за трапезата ни и така се отбелязва празникът. Вярно е, и аз много често съм се наслаждавал на агнешкото, което майка ми готви за Гергьовден. Става чудно, ммммм, направо да си оближеш пръстите.
Тази година обаче не ми се яде месо. И не смятам да го консумирам само защото традицията го повелява.
Днес например закусих с омлет от яйца и сирене. На обяд си направих голяма купа със салата от домат, краставици, бейби спанак, елда и сирене. Стана много вкусна и засищаща. Въобще не ми липсваше месния привкус. За вечеря пък мисля да сготвя един постен ориз със зеленчуци вместо традиционната дроб сърма. Така, имайки смелостта да се отдръпна от традиционна ни празнична кухня, възнамерявам да отбележа днешния празник на храбростта.
Не го правя, защото не обичам да ям месо, или защото искам да съм по-различен от останалите. Правя го, защото това е, което ми се яде в момента. Явно тялото ми има нужда от малко протеинова почивка и аз ще се вслушам в него. Мисля, че е важно всеки от нас да го прави. Ако даваме на тялото си точно това, от което се нуждае във всеки един момент, ще бъдем по-здрави и по-щастливи.
Именно заради това ми е интересно: вие, мъже (най-вече), има ли дни, в които също не ядете месо като мен? Или възприемате липсата му на масата като Апокалипсис на земята?
