Всички хубави филми задължително имат и много добра музика. Някои от тях остават във времето като истинска класика.
В ерата на нямото кино зрителят трябва да прави догадки, за това какво всъщност се случва в дадени моменти от филма, актьорите съответно са били много по-обременени с играта, която трябва да направят, използват се повече жестове с ръце крака и общо взето цялото тяло е включено в изиграването на проста сцена, за да може тя да бъде смешна. Ако мога да направя един малък коментар бих казал, че на някои неми филми можеш да се разсмееш от сърце, докато някои съвременни продукции са толкова глупави, че не знаеш да се смееш ли, да плачеш ли, а те имат всички улеснения в лицето на музиката, която помага да се пресъздаде както тъжен, така и весел момент.
Несъмнено всички филми запомнили се като незабравими и останали актуални и до днес, са постигнали това въздействие върху публиката благодарение на изключителна филмова музика. Никой не е забравил „Кръстника”, „Туин Пийкс”, „Титаник”, „Армагедон”, „Индиана Джоунс” и безброй други, които съм сигурен, че вие знаете и когато се случи по телевизията да дават някои стар филм, сядате и се наслаждавате за пореден път на истински музикални шедьоври. Истината е, че музиката е чувство, една песен, понякога дори само кратка мелодия, може да те накара да чувстваш. Било то радост, тъга или дори да те накара просто да се усмихнеш. Музиката остава едно от най-добрите и колоритни изразни средства, с което можеш да кажеш почти всичко.
