Освен приятно преживяване в момента на слушане, музиката винаги е свързана и с много спомени – понякога хубави, понякога не толкова. Всяка любима песен ние свързваме с определен момент от живота си. Често забравяме тези песни, пък и моментите, свързани с тях, забравяме понякога. Но е достатъчно само някъде да чуеш акордите на любима в миналото и позабравена вече песен, и веднага в съзнанието ти изплуват миговете, свързани с нея. Не се разпростирам случайно в началото на материала си върху тази тема, ей така – просто заради самото говорене, а защото тия дни ми се случи нещо подобно. Докато си ровех по моите музикални неща в интернет, попаднах на една песен, изпълнена от много популярен навремето семеен дует – Марияна и Тодор Трайчеви. Песента се казва “Земя” и е със страшно хубав текст. И си спомних за един лагерен огън в едно тетевенско селце, мисля най-дългото село в България – Рибарица. Сетих се как един от съучениците ми, който умееше да свири на китара, дрънкаше акордите на песента, а ние, останалите, припявахме въпросната песен. Отдавна бях забравил и този лагер, и този огън, и китарата, и песента. Не съм запазил, а може би и не съм направил, снимки от това лагеруване в Рибарица. Но. Само с първите ноти на песента картината ми оживя пред очите, все едно не е било преди много години, а вчера. За това исках да е днешният ми материал – за силата на музиката и за възкресените спомени. А сега чуйте тая песен и се заслушайте в текста. Хубавото си е хубаво – и преди, и сега. Иначе със сигурност по-младите от вас няма да са чували за този семеен дует, тъй като и семейството, и дуетът отдавна не съществуват. Но песента…
Related Posts
