Предполагам, тези от вас, които смятат музиката не само за приятен звук за ушите, а за необходимост и начин да изразиш себе си, ще си спомнят как, когато сме били деца всеки от нас си е имал музикален идол. Човек или група на които сме подражавали, на които сме се възхищавали и сме мечтали да бъдем като тях. Аз лично по пътя на тийнейджърските години облепях стаята си с разнообразни плакати на групи и певци, които отразяваха на каква вълна съм в момента. Купувахме си тениски, чанти, шапки с името на любимата група или певец. Хубави времена бяха. Разбира се, че много лесно идола можеше да бъде сменен, когато някой друг направи по-добро парче. Но тогава поне имаше на кой да се радваш, хората правеха изкуство, нямаше значение каква музика точно ти харесва, във всеки стил имаше по някоя ярка звезда. Сега като погледна какви са музикалните тенденции и направо се плаша. На кой да подражават децата: на Лейди Гага, която за мен е напълно изтрещяла или на някоя местна провинциалистка, наскоро сдобила се с нов бюст. Положението е плачевно, дори трагично, как се загуби някъде неусетно във времето качеството.
За сега имам надежда само за класическата музика. Наскоро разбрах, че в България ще идва известен италиански музикант, дори се заинтересовах и слушах няколко негови изпълнения обещава да бъде много добър.
