… учител, автомобилен монтьор или медицинска сестра?
След като вече отбелязах едни от най-успешните професии, няма как да не продължа напред, като добавя с няколко изречения и онези поприща, в които е най-малко вероятно да преуспеете.
Парадоксът тук е, че те са обществено значими, но за сметка на това демотивиращи и крайно депресиращи от финансова и социална гледна точка. Причината е в ниското заплащане и невисокия престиж на заниманието.
Учителите са първите в експозицията на днешния ми пост. Нуждата от тях непрекъснато нараства. Но независимо, че тези съвременни будители се смятат за стожери на знанието, са изключително компроментирани в стълбицата на държавния бюджет. За да успяват да постигнат приличен доход се налага да дават частни уроци за сметка на преподаването в клас, с което спъват целта на учебната система.
Когато всеки трети човек има личен автомобил професията на автомобилния монтьор е много, ама много необходима. В България не малка част от хората предпочитат, или възможностите им достигат, до закупуването на кола втора ръка, която изисква множество допълнителни грижи. Въпросът е, че от този вид дейност трудно се припечелва повече от месечна надница за задоволяване на нуждите от храна, сигурност и облекло. И дотук.
Медицинските сестри у нас буквално бягат в чужбина. Тези асистенти на лекарите са също толкова нужни и значими както офис мениджърите в големите корпорации. Поддържат реда, водят документация, помагат на доктора с пациентите, извършват не малка част от изследванията и манипулациите. Месечното им възнаграждение обаче е малко по-високо от минималната работна заплата. Изключение правят операционните сестри. Парадоксът е, че в страната ни има крещяща нужда точно от такива кадри.
Това са само част от професиите, които се нуждаят от особена обществена грижа и политическа реформа. Едно, защото са необходимост за всяко общество, друго – защото съизмеримо трудът им като качество и количество не отговаря на размера на възнаграждението им.
