Колко пъти ви се е случвало като сте били малки да чувате някоя песен на друг език. Английски на пример. И въпреки че всички през 90-те учихме английски език, винаги се случваше така, че не можем да чуем някоя дума, израз или цял куплет правилно. Е после се получаваше много смешно като разберяхме какво всъщност се е пее и като си дадяхме сметка какво всъщност ние сме пеели.
Това днешните младежи няма как да разберат, защото има Интернет и всичките му удобства, които ти позволяват съвсем бързичко да потърсиш текста на песента, да го намериш и да пееш съвсем уверено реалните текстове.
Завидяхте ли сега на днешната младеж?
В момента, в който написах това изречение и се почувствах като стар дядо, който с мъка си спомня за годините на своето детство и съзряване. Но в интерес на истината това си беше и доста забавно.Защото понякога се усещам какво всъщност съм пял и… е, обичам да казвам, че изпълнителят не си знае текста.
Нататък е лесно – чувството за самоирония работи в огромна степен. Защо е така ли? Защото е много важно да гледате на себе си просто като една прашинка в пространството, която ще бъде поета от вятъра и отнесена някъде…
А какво са тук едни текстове, пети погрешен начин?
Стана ли ви ясно за какво всъщност пиша? Ако не – пишете ни в коментар, с удоволствие ще ви го разясня 😉
