Има една много хубава мисъл: “Когато животът ти поднесе лимон, направи си лимонада”. Определено трябва да се следва! Но какво ще стане, ако вие довършвате изречението?
В студентските ми години правихме социално проучване на микрогрупата си. Темата беше свободна, така че можехме да изберем точно какво ще проучваме. Важно бе заключението. Аз мислех да засега социалните нагласи на семейството и приятелите си като пуснах анкета само с един-единствен въпрос – горното изречение, оставено на половина празно. Така че на израза ” Когато животът ти поднесе лимон………”, получих доста завършеци. Изнамереното на тази мой труд, който ме провокира да пиша в блога си, ми позволява и директно да цитирам по интересните от отговорите. Някои от тях са наистина много забавни, като например тези на приятелските ми:
“… продай го и си купи два.”
“… изхвърли го в боклука! Мразя лимони!!!!”
“… направи си сладкиш с кората, сок от съдържанието и засей за дърво семките” (момиче!)
“… изстискай в резервоара за масло на врага (devil)”
“… дай го на някое бебе и заснеми клип ;Р”
Но тези на семейството ми най-много ме озадачиха. Може би по-старото поколение дори не е чувало израза и завършеците бяха потресаващи: “…. защо ми е лимон? Това подигравка ли е” (баща ми), ” … дай го на болно другарче в нужда” (от баба ми) и култовия “… ще го захаросам!” (от майка ми).
Е, мисля, че изводът е очевиден. Ако животът поднесе на младото поколение лимон, те ще търсят всякакви облаги. Превърнали сме се в амбициозни, жадни за постижения и величие хора. По-възрастните са сякаш по-грижовни, по алтруистични, с по-наивно и искрено мислене (баба ми), а пък на баща ми бях посветил специален раздел. Той явно е сметнал, че нещо го пързалям…
