Кавърите

Не съм писал много май за любимите ми български изпълнители. Но оттук нататък ще се постарая да запълня този пропуск. Безспорният ми фаворит сред тях е Васил Найденов – и то не защото е надарен с кой знае какви гласови данни, а заради блестящите интерпретации на музика и текст, които прави, заради импровизациите си и заради факта, че никога не изпълнява по един и същи начин песни, които пее от години, винаги променя по нещо. Затова съм доста резервиран към опитите, често безуспешни, на млади изпълнители да правят кавъри на негови песни. От всичко, което съм чул до момента, единственият кавър на негова песен, който ми е харесал относително, е бил на песента “Синева”, направен преди няколко години от Люси Дяковска. И то може би заради факта, че е жена, което прави изпълнението различно. Защото това, което най-много ме дразни в кавърите, е стремежът да се държи близост с оригинала и да се подражава на титуляра. Пък и има един такъв момент, че често композиторите и текстописците, когато правят една песен, я съобразяват с натюрела на съответния певец, с гласовите му данни и с други негови характерности. С две думи капризен съм на тая тема. Затова останах безкрайно учуден от категоричния начин, по който тия дни харесах едно съживяване на една от най-хубавите песни на Васил Найденов от младия и не особено известен още певец Дамян Попов. Става дума за песента “Любовта продължава”. Интересно и различно изпълнение. Предлагам ви да я чуете, за да видите, че понякога и категоричните правила имат изключения.

Google+ Comments