Бързам да напиша този материал още пред на са излезли официалните данни от парламентарните избори. Тогава вече ще има много анализи и отчети, с които ще ни занимават по всички медии. А това е текст, който е провокиран от първосигналните емоции на един обикновен гражданин.
След месец агитации и около четири години недоволства и протести, то как гласувахме и кого избрахме? На всички ни е ясно, че алтернативи няма особено големи. Самата номинация на човек, издирван от Интерпол е показателна. И като че ли ни се наложи да се колебаем кое ще бъде най-малкото зло за нас.
За моя голяма изненада, по първоначалните данни, като втора политическа сила, се нарежда партията на шоумен. Това гласове на негови фенове ли са? Нима някой си мисли, че да излезеш в ефир и да критикуваш е като да застанеш начело и да управляваш? И това не е в защита на сегашното правителство, даже напротив.
Просто за мен е странно как народът ни, особено сънародниците ни в чужбина, гласуват по този начин. Аз си го обяснявам чрез две теории. Едната е, че вече им е писнало от високопарни политически обещания на олигарси и избират „хора от народа“. Втората е, че изобщо не осъзнават, че трябва да си добре подготвен и да имаш силен екип, а не просто фенове.
За причините тепърва ще разбираме повече. Но при този резултат дали ще се сформира изобщо правителство, или ще я докараме пак до служебно такова? Може пък и да последват нови протести – кой знае. Колкото и шарен да е парламентът ни сега, то още по-цветни моменти ни очакват, ако започне да функционира. След няколко месеца вече ще разберем какво сме направили с нашия вот.
