С какви ли не епитети са я награждавали – костелив орех, посредствена, невзрачна. Което между другото съвсем не й е попречило да стане най-известната от неизвестните художници, както и най-обсъжданата вдовица на 20 век. В последното май я надминава единствено Джаки Кенеди.
Йоко Оно е наследствена аристократка. Характерът на японката, родена на 18 февруари 1933 г., се закалява още в детството й, когато на семейството токийски аристократи се налага да се скрие от бомбардировките на Втората световна война в глухо и отдалечено от столицата селце. Там представителите на висшата класа изпадат в крайна бедност и са принудени да търпят множество унижения. До този момент малкото момиче живеело с майка си, докато бащата заемал отговорен пост в Банка Япония в Сан Франциско. Семейството неведнъж се разделяло и после пак се събирало – все във връзка с новите назначения на главата на семейството. Въпреки постоянното местене момичето успява да завърши престижно училище в родината си, а после, когато семейството се мести в Ню Йорк, Йоко тръгва по пътя на художниците концептуалисти. Вярно, искала да стане оперна певица, даже в колежа изучава усилено музика и литература, но през 1946 г. среща бедния и никому неизвестен композитор Тоши Итанаяги, за когото се омъжва въпреки волята на родителите си.
Именно той става свръзката й с авангардистите. Той започва работа като пианист в танцовата трупа на американския хореограф Мърс Кънингам, който се познавал с много художници авангардисти.
Първите стъпки на младата жена обаче са повече от неуспешни. Въпреки настойчивите й опити да бъде забелязана, критиците просто се правят, че тя не съществува. Както става ясно по-късно, късметът й не я е изоставил, а просто й готви изненада – забелязва я американският продуцент Антъни Кокс, който започва да продуцира проектите й, а малко по-късно става нейн съпруг и баща на първото й дете. И появата на детето обаче не спасява брака на двойката от разпад. Въпреки проблемите си обаче те продължават още три години да правят отчаяни опити да спасят отношенията си и да се позиционират като концептуални художници.
Новата и най-смислената страница от живота на Оно започва, когато тя се среща с кумира на милиони хора, живата легенда Джон Ленън. Множество източници свидетелстват, че първото им виждане е в галерия “Индика” в края на 1966-а. Там се готви открита изложба на японката, а Джон минава съвършено случайно. Среща, която слага началото на една историческа любов и както твърдят злите езици – и на една велика група. Продължението май всички го знаят…
